Ю Несбьо - Прилепът

Хари изобщо не се усмихваше, защото съзнаваше в пълна мяра мащабите на катастрофата.

— Значи ако Тууомба набере домашния си номер и не чуе съобщението си, за него това ще е предупреждение, че някой се е вмъкнал в дома му. Някой — разбирайте, ние.

Възцари се мълчание.

— Тууомба няма да се прибере, без предварително да се обади — кимна Либи.

— Господи! — простена Уодкинс.

— Може да се обади всеки момент. Трябва да спечелим време — напомни Хари. — Предложения?

— Да се свържем с телекома и да поискаме да блокират повикванията към домашния му телефон и да активират автоматично съобщение, че номерът не може да бъде избран.

— Ами ако и той се обади в телекома да попита какво става?

— Ще се оправдаят с прекъснат кабел в района заради… изкопни работи, да речем.

— Ще се усети и ще провери дали и телефонът на съседа е прекъснат — възрази Либи.

— Да блокираме комуникациите в целия квартал — предложи Хари. — Ще намерите ли начин да го направите, сър? — обърна се той към Уодкинс.

Той се почеса зад ухото.

— Проклета бъркотия! Защо, майка му стара…

— Нужно е да действаме незабавно, сър!

— По дяволите! Дай ми телефона, Йонг. Маккормак ще уреди въпроса. Имай предвид, че няма как да изключим телефоните в цял квартал за дълго време, Хоули. Трябва час по-скоро да измислим какъв да е следващият ни ход. По дяволите!

Стрелките показваха единайсет и половина.

— Нищо! — обезсърчи се Уодкинс. — Нито една скапана улика!

— Нали не очакваме да ни е оставил бележка къде я държи — въздъхна Хари.

Либи излезе от спалнята и поклати глава. Йонг претърси мазето и таванското, но и той не откри нищо съществено.

Седнаха в дневната.

— Странно — промърмори Хари. — Ако бяхме тършували из апартамента на когото и да било от нас, все щяхме да се натъкнем на нещо компрометиращо: любопитно писмо, порносписание, снимка на стара любов, петно по чаршафите. Този тип обаче е сериен убиец и въпреки това нищо в дома му не подсказва какъв живот води.

— За пръв път виждам толкова нормален ергенски апартамент — съгласи се Либи.

— Дори прекалено нормален — обади се Йонг. — Чак съмнително нормален.

— Пропускаме нещо — Хари погледна тавана.

— Търсихме навсякъде — възрази Уодкинс. — Ако е оставил някъде следи, те не са тук. Обитателят на този апартамент се храни, спи, гледа телевизия, облекчава физиологичните си нужди и записва гласови съобщения на компютъра си. Нищо друго.

— Прав сте, сър. Тук живее не убиецът Тууомба, а ненормално нормален мъж, който няма от какво да се бои дори при най-щателен полицейски обиск. Но къде се спотайва другото му аз? Дали си има тайна квартира? Друг апартамент, вила?

— Във всеки случай на името на Тууомба няма регистрирано второ жилище. Проверихме, преди да тръгнем за насам.

Мобилният звънна. Обади се Маккормак. Свързал се с телекома. На аргумента, че крайната мярка се налага, за да се спаси човешки живот, от компанията възразили, че ако близките на човек в спешно състояние от района са възпрепятствани да повикат линейка, това също би довело до фатален край. С малко помощ от кметството Маккормак успял да издейства блокиране на телекомуникационната мрежа до седем вечерта.

— А междувременно можем да пушим — Либи извади тънка пурета. — Да тръскаме пепел по килимите и да оставяме плътни отпечатъци в коридора. Някой да има огънче?

Хари извади кибритена кутия от джоба си и драсна клечка. Вместо да прибере кутията, се загледа продължително в нея с нарастващ интерес.

— Забелязахте ли, че този кибрит не е обикновен?

Другите поклатиха глава.

— Пише, че е водоустойчив. „За любителите на разходки из планините или на излети близо до водни басейни“ — гласи етикетът. Някой от вас носи ли у себе си такъв кибрит?

Отново дружно поклащане на глава.

— Греша ли, или такива кибрити наистина се продават само в специализирани магазини и струват по-скъпо?

Австралийските му колеги свиха рамене.

— При всички случаи не са ширпотреба. За пръв път виждам такъв кибрит — потвърди Либи.

— Подари ми го Тууомба — на погребението на Ендрю.

Възцари се мълчание.

Йонг се прокашля.

— В коридора е окачена снимка на яхта — колебливо отрони той.

Стрелките показваха един.

— Много ти благодаря за съдействието, Лиз — и Йонг остави мобилния. — Локализирахме я! Швартована 26 26 Швартоване — завързване на плавателен съд при престой. — Б.пр. е на пристанището в Женския залив и е регистрирана на името на някой си Герт ван Хос.