Ю Несбьо - Прилепът

— … и издавали злокобни звуци. Извинявай, Хари, но си много лош слушател — разсърди се Джоузеф.

Хари си разтърка лицето.

— Знам — призна след малко той. — Прощавай, Джоузеф. Дойдох само за да поразсъждавам на глас и да проверя дали не е оставил следи, които да ми подскажат къде я е отвел. Но, както изглежда, тъпча на едно място, а само на теб мога да си го изкарам. Сигурно ти звуча като циничен, безчувствен гадняр.

— Звучиш като човек, който си мисли, че може да се бие срещу целия свят. Но ако от време на време не сваляш гарда, ръцете ти ще отмалеят и изобщо няма да можеш да нанасяш удари.

Хари се поусмихна:

— Съвсем сигурен ли си, че нямаш по-голям брат?

— Както вече ти казах, твърде късно е да питам майка ми, но ако имаше още един син, тя не би го премълчала — засмя се Джоузеф.

— Все едно слушам Ендрю.

— Повтори ми го няколко пъти, Хари. Най-добре върви да поспиш.

Хари влезе в „Спрингфийлд Лодж“. Джо грейна в усмивка.

— Чудесен следобед, нали, господин Хоули? Днес изглеждате много добре. Оставиха пратка за вас — Джо му връчи кутия, опакована в сива хартия. Отгоре с едри букви пишеше „За Хари Хоули“.

— От кого е? — изненада се той.

— Не знам. Преди два часа един таксиметров шофьор се отби да донесе пакета.

Хари се качи в стаята си, постави пратката върху леглото, свали опаковъчната хартия и отвори кутията. По пътя на логиката вече се досещаше кой е изпращачът. Съдържанието отстрани оставащото съмнение: шест малки пластмасови контейнерчета с формата на епруветки и бели етикети. Взе едно от тях и прочете датата на убийството на Ингер Холтер. „Pubic hair“ 25 25 Pubic hair (англ.). — Пубисни косми, косми от половите органи. — Б.пр. — гласеше надписът. Не се изискваше кой знае какво въображение човек да се досети, че другите контейнерчета ще съдържат кръв, косми от главата, текстилни влакна и прочее веществени следи. Така се и оказа.

Половин час по-късно го събуди телефонът.

— Получи ли пратката ми, Хари? Предположих, че ще искаш да пристигнат при теб максимално бързо.

— Тууомба.

— На твоите услуги. Хе-хе.

— Епруветките пристигнаха. Биологичните проби са от Ингер Холтер, предполагам. От любопитство, Тууомба… как я уби?

— Фасулска работа. Обидна леснотия. Обади се една късна вечер, докато се намирах в апартамента на моя приятелка.

Значи Ото е „приятелка“? — едва се сдържа да не попита Хари.

— Ингер носеше храна за кучето на онази, която притежава апартамента — или май е редно да кажа „която притежаваше апартамента“. Отключих си и влязох, но цяла вечер стоях сам, защото въпросната ми приятелка се прибра късно. Нищо необичайно.

Хари долови по-остра нотка в гласа му.

— Не си ли поел твърде голям риск? Било е възможно някой да се досети, че Ингер е тръгнала към апартамента на… въпросната приятелка.

— Попитах я — отвърна Тууомба.

— Попитал си я? — изуми се Хари.

— Направо не е за вярване колко наивни са хората. Отговарят, без да се замислят, защото и на ум не им идва да се усъмнят в безопасността си. Тя беше толкова сладко, невинно момиче. „Никой не знае, че съм тук. Защо питаш?“ Хе-хе. Почувствах се като Кумчо Вълчо в приказката за Червената шапчица. Обясних ѝ, че идва в най-подходящия момент. И в най-неподходящия за нея, бих добавил сега. Хе-хе. Искаш ли да чуеш какво стана после?

Искаше, и още как. Интересуваше го всичко, до последната подробност: какво дете е бил Тууомба, кога е отнел живот за пръв път, защо не се придържа към строго установен ритуал, защо понякога оставя живи изнасилените жени, как се чувства след извършено убийство, дали след екстаза изпада в депресия като повечето маниаци, защото и този път не са постигнали съвършенство, и този път реалността не е съвпаднала с въображаемите представи и планове. Хари искаше да узнае колко, кога и къде, да го разпита за способите и инструментариума му; да проумее емоциите, страстта, движещата сила в лудостта.

Ала се чувстваше изчерпан. В момента нямаше сили и не му пукаше дали Ингер е била изнасилена преди или след смъртта си, дали Тууомба е бил подтикнат към това убийство от желанието да си го изкара на някого, задето Ото го е оставил толкова дълго сам, дали е измил трупа и дали я е убил в апартамента, или в колата. Хари не искаше да знае дали жертвата е умолявала за милост, дали е плакала и как очите ѝ са се взирали в Тууомба от прага, защото е прозряла какво предстои. Хари предпочиташе да не узнава тези подробности, защото вместо лицето на Ингер щеше да вижда образа на Биргита, а това щеше да разколебае твърдостта му.