Ю Несбьо - Прилепът

— Хвана ми спатиите, нали, друже?

— От известно време знам, че си ти.

— Браво на теб, Хари. И сега ми звъниш, защото държа нещо, което искаш да ти върна, така ли е?

— Съвсем вярно.

Хари избърса потта си.

— Разбираш защо бях принуден да я отвлека, нали?

— Не. Не разбирам.

— Я стига, Хари, умен мъж си. Като чух, че някой е поискал справка, веднага се сетих, че това е твоя работа. Само се надявам да си проявил благоразумие и да не си го споделил с никого.

— И дума не съм обелил.

— Значи все още имаш шансове да видиш отново червенокосата си приятелка.

— Как го направи? Как я отвлече?

— Знаех кога приключва дежурството ѝ, изчаках я с колата пред „Ди Олбъри“ и потеглих след нея. Тя влезе в парка и ми се стори редно някой да я предупреди, че по това време на денонощието не е препоръчително да се разхожда сама на такова място. Скочих от колата и я настигнах. Поднесох ѝ да помирише кърпа — бях си я подготвил — и после се наложи да я кача в колата ми.

От думите му Хари прецени, че не е открил записващото устройство в чантата ѝ.

— Какво искаш от мен?

— Звучиш ми притеснен, Хари. Отпусни се. Нямам намерение да те товаря с непосилни задачи. Работата ти е да залавяш убийци и ще те помоля да направиш точно това: да продължиш да си вършиш работата. От Биргита научих, че главният заподозрян е наркопласьор, някой си Еванс Уайт. Невинен или не, всяка година той и себеподобните му затриват повече хора, отколкото аз съм погубил през целия си живот. А този факт не може да се подмине с лека ръка. Хе-хе. Едва ли има нужда да навлизам в подробности. Искам само да се погрижиш Еванс Уайт да бъде осъден за престъпленията си. И за част от моите. Уличаващо доказателство би могло да бъде капка кръв или епителни клетки от Ингер Холтер в дома на Уайт, нали? Ако със съдебния лекар се имате, нищо не му струва да ти осигури няколко проби от необходимия доказателствен материал, а ти да ги подхвърлиш на местопрестъплението. Хе-хе. Майтапя се, Хари. Искаш ли аз да те снабдя с образци? Дали пък не съм запазил проби от кръвта, епителни клетки и косми от жертвите ми в грижливо надписани найлонови пликчета? Ей така, за всеки случай. Човек никога не знае кога ще му се наложи да заблуди полицията. Хе-хе.

Хари стисна слушалката, овлажняла от потта му. Опитваше се да разсъждава. Събеседникът му явно не беше в течение, че полицията знае за отвличането на Биргита и вече е преосмислила версията си за извършителя. Това означаваше, че Биргита не му е разкрила ролята си в постановката за залавянето на Уайт. Убиецът я бе похитил под носа на дузина полицаи, без изобщо да подозира!

Гласът на мъжа го изтръгна от размислите му:

— Примамлива възможност, а, Хари? Убиецът ти помага да заловиш друг обществен враг. От нас ще излезе добър тандем. Разполагаш с… четирийсет и осем часа да подготвиш обвинителния акт. Очаквам във вторник вечерта да чуя добри новини. Междувременно обещавам да се отнасям към червенокосата с цялото уважение, което се очаква от джентълмен. Ако не получа каквото се споразумяхме, тя обаче няма да доживее до сряда. Затова пък ще преживее незабравима вторнична вечер.

Хари затвори. Вентилаторът бръмчеше противно и пронизително. Погледна ръцете си. Леко потреперваха.

— Какво мислите, сър? — попита Хари.

Широкият гръб, досега стоял неподвижен пред таблото, се размърда.

— Ще пипнем този негодник — зарече се Маккормак. — Преди да повикаме другите, кажи кога точно се сети, че е той?

— Честно казано, не стигнах до него по пътя на постепенното разобличаване, сър. Това беше просто поредната теория, но първоначално не виждах хляб в нея. След погребението Джим Конъли, съотборник на Ендрю от боксовата му кариера, ме качи в колата си. С него пътуваше и съпругата му. Когато се запознали, била циркова артистка. Всеки ден в продължение на цяла година я ухажвал, преди тя да откликне. Първоначално не обърнах внимание на думите му, но после се замислих, че е възможно да е говорел съвсем буквално, тоест двамата действително да са имали възможността да се виждат всеки ден в течение на година. Неочаквано съобразих, че боксьорите на Джим Чийвър се биеха в голямо шапито, когато двамата с Ендрю ги гледахме в Литгоу. Там имаше и лунапарк. Помолих Йонг да се обади на агента на боксьорите от отбора на Чийвър, за да провери. Оказах се прав. Боксьорите на Чийвър пътуват на турне почти винаги съвместно с цирк или увеселителен парк. Сутринта Йонг ми изпрати по факса хронологичен преглед на турнетата и се оказа, че през последните години отборът на Чийвър гастролира с циркова трупа. Трупата на Ото Рехтнагел.