Каролайн Греъм - Провинциални убийства

Баджърс Дрифт беше разположен под формата на буквата „Т“. Надлъжната черта, наречена просто „жицата“, се състоеше от построени в полукръг общински сгради, няколко частни домове, кръчмата „Блек Бой“, телефонна кабина и просторна, красива къща в джорджиански 2 2 Архитектурен стил от епохата на крал Джордж III (1760–1820) и крал Джордж IV (1820–1830). — Б.р. стил. Последната беше боядисана в бледооранжев цвят, а едната й стена беше почти изцяло обгърната от огромна магнолия. Зад къщата имаше няколко стопански постройки и две доста големи силажни ями. Пощенската станция беше стабилна двуетажна сграда, която изпълняваше същевременно ролята и на селски магазин.

Барнаби зави по късата отсечка на Т-образната улица. „Чърч Лейн“ не беше дълга колкото „Улицата“ и по нея бързо се стигаше до полето — безкрайни акри пшеница и ечемик, разделени от разположени в триъгълник лозя. Сградата на църквата, строена от камък и кремък, датираше от тринадесети век, а залата към нея — от тухли и вече ръждясала ламарина — определено от двадесети.

Докато вървеше бавно, Барнаби все по-ясно усещаше, че някой го наблюдава. Непознат, попаднал в малко населено място, неминуемо става обект на голям интерес — забеляза не едно перде да трепва, докато минаваше покрай къщите. И макар че уличката зад него изглеждаше безлюдна, той усещаше някакво нарастващо напрежение в гърлото. Обърна се. Нямаше никой. Внезапно в краката му заиграха слънчеви зайчета. Вдигна поглед нагоре. От таванския прозорец на изискана къщичка, разположена близо до кръчмата, проблесна пречупена светлина и едно лице побърза да се скрие зад пердетата.

Мис Белрингър живееше в малка модерна къща в края на уличката. Барнаби пое по тясната пътечка, покрита с дебел пласт чакъл и на места — с гъста и буйна растителност. Рододендрони, лаврови храсти, хиперии, рози растяха на воля, без всякакъв ред и порядък. На предната врата имаше метално чукче с формата на метална биволска глава и бележка в прозрачно фолио, на която пишеше: „Чукайте силно“. Той почука силно.

Веднага след това един глас изпищя:

— Не така!

Последва силен трясък, сякаш нещо вътре се сгромоляса, чу се шум от тътрене на крака и мис Белрингър отвори вратата.

— Извинявайте, беше Уелингтън — каза тя. — Заповядайте, влезте.

Въведе го в претрупаната всекидневна и започна да събира купчина книги от пода. Главният инспектор се наведе, за да й помогне. Книгите бяха до една доста тежки.

— Вечно се катерят, нали разбирате. Не знам на кого му е хрумнало, че котките са много ловки. Сигурно въпросният човек никога не е имал котка. Моята постоянно бута и събаря какво ли не.

Барнаби забеляза Уелингтън — едър сивкаво-кафяв котарак, с четири бели лапи като ботушки — върху едно пиано. Името изглеждаше подходящо 3 3 Херцог Уелингтън (1769–1852) въвежда на мода в британската армия характерните високи ботуши, които впоследствие носят неговото име. — Б.р. , а и в лицето приличаше на стар ботуш — износен и сбръчкан. Следеше ги с очи как пренареждат книгите. Изражението му беше тайнствено и иронично. Котарак, който изчаква да удари неговият час.

— Моля — замахна с ръка мис Белрингър, като за малко не събори няколко, снимки. — Седнете.

Барнаби премести няколко нотни партитури, изрисувана керамична патица и панерче с карамелени бонбони от едно кресло и седна.

— Господин главен инспектор — започна домакинята, като седна срещу него на едно викторианско канапенце за двама и сви плътно колене (беше с медно кафяви три четвърти панталони за голф), — кажете ми какво открихте.

— Първото нещо, което вече знам със сигурност е, че вие бяхте права — наистина нещо е тревожело приятелката ви.

— Знаех си аз! — плесна се тя с ръце по бедрата и от брокатените й панталони се вдигна лек прах. — Какво ви казах!

— За съжаление като че ли няма начин да се установи какво точно е било.

— Кажете ми какво се е случило.

Докато Барнаби разказваше за срещата си с Тери Бейзли, очите му обхождаха стаята. Тя беше голяма и претъпкана от пода до тавана с книги, украшения, сухи цветя и растения в саксии. Три от рафтовете бяха заети от криминални издания на „Пенгуин’с“ с характерните бели и зелени обложки. Огромна примитивна каменна глава стоеше над камината, в единия край гордо се открояваше превъзходна стереоуредба „Куод енд Лин“, а до френските прозорци, наред със старинните предмети, висеше картина на Бен Никълсън 4 4 Бен Никълсън (1894–1982) — англ. художник — абстракционист. Пионер на конструктивизма на Острова. — Б.р. .