Каролайн Греъм - Написано с кръв

Немощни сълзи се застинаха по лицето на Ейми и Одри Бриърли измъкна няколко кърпички от кутия на нощното шкафче. Барнаби реши да я остави на мира. Докато си облече и закопчае палтото, омотае шала и нахлузи ръкавиците, Ейми сякаш отново бе готова да се унесе в сън. Той загаси нощната лампа, остави само синята светлина за през нощта.

— Кога ще й съобщите останалото, сър? — попита Одри, след като излязоха в коридора.

— Когато е готова да го изслуша. Мисля, че за една вечер й е достатъчно. — Хвърли поглед на часовника над гишето за регистрация. Беше почти един и половина. — На нас май също.

Почти винаги, дори когато един случай на хартия е решен, някои въпроси оставаха завинаги без отговор. Неразгадано остава например точно как са били замесени някои лица, които, макар и на заден план в разследването, все пак фигурираха в него. Плетеница от откъслечни сведения и нерешени загадки — завинаги обречени да тънат в тайна.

Примирил се с това, Барнаби бе решил, че никога няма да установят истинската самоличност на жената от „сватбената снимка“ на Джералд Хадли, и се бе отказал да търси отговор на този въпрос. Но една вечер Трой му се обади развълнуван и заяви, че я е открил.

Сержантът за кой ли път гледал видеозаписа на филма „Тежко изпитание“, в който с такъв успех бе играла дъщерята на шефа. По време на спортната сцена, когато разни жени се щурали насам-натам и пищели, та се късали, Трой забелязал на заден план лице, което му било смътно познато. Натиснал стопкадър и ето ти я на. Госпожа Х. от плът и кръв.

Лесно я намериха, първо се бяха обърнали към отдел „Човешки ресурси“ на Би Би Си, после и към Дружеството на актьорите. Беше регистрирана като статистка за филми и по времето, от което датираше снимката, бе работила и като компаньонка. Веднага си спомни работата, която господин Хадли поискал от нея да свърши, защото това били най-лесните сто лири, изкарани през живота й, при това, без да нарушава законите на морала. Разрешил й дори да задържи шапката и воала, но не пожелал да й обясни за какво е целият този театър. Църквата била в провинцията, недалеч от Бърнам Бийчиз. Хипотезата на Макс Дженингс бе доста близо до реално случилото се.

Бяха разкрили самоличността на жената преди около месец. Барнаби си бе взел отдавна полагащия му се отпуск, защото Къли и Никълъс скоро щяха да се приберат от турнето и той не искаше да изпуска и миг от компанията им. Двамата щяха да останат в Лондон за няколко дни, преди да си дойдат у дома.

Сега седеше, зачел се в не особено интересна рубрика на вестника, и си мислеше колко хубаво би било да ги види пак и да му разкажат всичко за драмите на сцената и извън нея, с които явно изобилстваше напрегнатият им живот толкова различен, слава богу, от неговия.

Левият му крак започна да изтръпва. Той го протегна, сви пръстите, после енергично кръстоса другия крак върху него. Котето, което си играеше с връзката на обувката му, излетя във въздуха и се приземи на възглавницата в отсрещния фотьойл.

— Том!

— Какво? — свали той вестника. — Какво има?

— Бъди по-внимателен. — Джойс вече тичаше от другия край на стаята към фотьойла. Грабна Килмовски, който моментално започна да се бори за свободата си.

— Какво направих?

— Можеше да го нараниш. — Котето бе поело обратно към канапето и с решителен вид се закатери по крачола на Барнаби.

— Сега ли си искаш чашата с вино или с яденето?

— Сега, скъпа, моля те.

Наляха му чаша „Санта Каролина Специален Резерв“, което се оказа много вкусно. Барнаби се застави да го пие на малки глътки, а не както му се искаше да го изгълта наведнъж. Утре, като дойдат децата, ще пият шампанско. От фурната се носеше чудесна миризма. Заешко печено с целина, лимон и специални средиземноморски подправки. Вътре имаше и круши масловки. Беше направил сос от топено сирене, прекарано два пъти през сито и ароматизирано с малко „Мадейра“ и препечени бадемови стърготини.

Барнаби отпи още глътчица и се облегна назад доволен. Ето това бе животът, въпреки изтръпването, което от време на време усещаше в горната част на ръката си.

Телефонът иззвъня. Джойс го вдигна от кухнята и се разнесе радостният й глас:

— О, здравей, миличка… колко се радвам да те чуя.

Неприятно предчувствие попари щастието на Барнаби. Нещо не е наред. Няма да дойдат. Или ако дойдат, няма да останат. Или ако останат, ще е само за една нощ. Навярно ще доведат и други и двамата с Джойс няма да могат да си поговорят като хората с дъщеря си и Никълъс.