Фридрих Незнански - Платинената карта

— Край, стига толкова — изръмжа Мордвинов. — Повече никакво кафе нощно време. Ще й купя един бидон доматен сок, нека си го пие ако ще с литри.

Излизайки на улицата и наближавайки своята белоснежна „десетка“, Юрий Алексеевич с ужас откри, че две от четирите му гуми бяха пробити от нечия силна и умела ръка.

— Мръсници — тъжно издума Юрий Алексеевич. — Ако ги пипна — ще ги претрепя.

На практика не съществуваше никаква надежда злосторниците да бъдат открити. Следователят Мордвинов беше пресичал пътеките на мнозина. Прекалено много дела бе довел до съд, осигурявайки на „клиентите“ си дълъг и благочестив живот на държавна сметка в някои не толкова отдалечени места.

И тъй, денят не потръгна от сутринта. Затова когато Мордвинов разбра, че в бурните води на язовира е намерен удавник, и то не кой да е, а ръководителят на Съюза на инвеститорите в Русия, и че именно на него, следователя Мордвинов, му предстои да води това дело, изобщо не се учуди.

След това му се наложи половин ден да скита по хлъзгавия разкалян бряг на реката, разговаряйки със свидетелите, открили трупа, и с оперативниците, дошли първи на местопроизшествието. Юрий Алексеевич вършеше работата си спокойно и старателно. Благодарение на това след няколко часа той имаше приблизителна и, да си кажем право, доста точна представа какво всъщност се бе случило в това ранно утро на брега на язовира.

В четири следобед Юрий Алексеевич похапна в кафе „Ундина“ борш, две кюфтета и порция картофено пюре.

След като обядва, той се зае да прави справки за загиналия рибар. И едва след това се захвана с писмената работа, която зае доста повече време от „пленера“, както го наричаше самият Мордвинов.

Около седем часа той имаше собствена версия за станалото, в чиято правилност изобщо не се съмняваше.

Същия ден надвечер Юрий Алексеевич седеше в кухнята с жена си и пиеше чай. Той обичаше такива вечери, когато зад прозореца е облачно и дъждовно, докато тук, в кухнята, е топло и уютно. Чайникът е на масата, до него купичка с вишнево сладко и чинийка с бисквити. Срещу него е седнала любимата му съпруга, която въпреки годините е опазила и лицето, и фигурата си, и чаровността на първата си младост (в крайна сметка поне Юрий Алексеевич бе напълно убеден в това).

Жена му отпи от чая си и попита:

— Значи смяташ, че Кожухин е бил убит? Защо реши така?

Юрий Алексеевич въздъхна и отговори:

— Не съм напълно сигурен. Просто не изключвам такава възможност.

— Да, но откъде се взе тази версия? Да не би да имаш някакви улики?

Мордвинов остави чашката върху чинийката, помисли малко и мъдро отвърна:

— Представи си, че стоиш на брега на езерото и ловиш риба. И изведнъж ни в клин, ни в ръкав — падаш във водата, при това дотолкова сполучливо, че си надяваш главата върху стърчащата от водата арматура.

Жена му сви рамене.

— Е, и какво? Не ти харесва такова съвпадение?

— Нали знаеш, че изобщо не обичам съвпаденията. Каквито и да са те — отговори Юрий Алексеевич.

— Но в живота те съществуват — възрази жена му. — Миналата седмица отидох в банката, за да изтегля пари за семестриалната такса на Маринка, специално за това си взех свободен ден и изведнъж… — тя направи пауза, за да пийне от чая, и продължи: — Изведнъж, можеш ли да си представиш, се оказва, че квитанцията, която са издали на Маринка от университета, вече е остаряла. Станала е невалидна именно в този ден. Разбираш ли? Ако бях отишла ден по-рано, щях да успея да платя и нямаше напразно да си губя времето.

— Преди да вземеш свободен ден, е трябвало първо да проучиш всичко останало — поучително рече Юрий Алексеевич.

Жена му се поусмихна и махна с ръка.

— Не говори щуротии. Не можеш всичко да предвидиш. Животът се състои от случайности и съвпадения. Същото е и с твоя Кожухин. Това, че е паднал и ударил главата си в арматурата, е само стечение на обстоятелства.

Юрий Алексеевич леко намръщи вежди, давайки да се разбере, че е недоволен от упорството на жена си, след това кимна и каза:

— Добре, да допуснем. Но я ми обясни, защо му е притрябвало да пада?

— Не знам — помръдна рамо жена му. — Може да му се е завило свят. Или го е присвило сърцето и е изгубил съзнание.

Мордвинов снизходително се усмихна.

— Да бе! — рече той. — Работата е там, че Кожухин се е радвал на прекрасно здраве! Занимавал се е със спорт и редовно се е подлагал на медицински изследвания.

— Е… — не се предаваше жена му. — Тогава вероятно рибата го е повлякла.