Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

Закъснях за работа цял час. Трябваше да намеря Лана, но аз чисто и просто се страхувах да отварям вратите на кабинетите, боях се от срещата с Ким… Запътих се право към кабинета на Пархоменко.

— Леонид Василиевич, извинете за закъснението…

— Ама моля ви се, Александър Борисович, вие напоследък направо се съсипвате от работа.

По магарешката физиономия на зам.-градския прокурор се изписа донякъде приятно изражение. Защо ли е толкова любезен днес? И в този момент аз изведнъж разбрах причината за тази толкова неочаквана промяна. През полуотворената врата на „стаята за почивка“ видях Лана. Тя седеше зад малка масичка, отрупана с папки, и нещо пишеше. Пархоменко усети погледа ми:

— За да не си губи времето, поръчах на Светлана Николаевна да състави статистическа справка на прекратените дела…

Дърт курвар, помислих си злобно (макар че Пархоменко беше само на трийсет и девет години), набутал момичето при себе си, че и театър ще ми разиграва. Само това ми трябваше — заместник-главният прокурор на Москва за съперник… Значи нашето пътешествие се отлага за неопределено време — подготвянето на тази идиотска справка ще отнеме не по-малко от два дни.

— Тогава да си гледам работата, Леонид Василиевич.

— Да, да, Турецки, действайте. Сега върху нас лежи голяма отговорност…

Че като се увлече… Лана вдигна зелените си очи от книжата — в тях подскачаха насмешливи дяволчета.

— … Централният комитет възложи на прокуратурата задачата да бъде координатор на цялата правна система в страната! — не мирясваше Пархоменко. — Нашата цел е да разобличаваме всяко престъпление, злоупотреба и даже провинение. Затова главното сега е… затова нашият колектив…

Пархоменко се запъна, търсейки думата, и аз не пропуснах да се възползвам от паузата.

— Отивам да действам, Леонид Василиевич! — казах ентусиазирано и се изнизах от кабинета му.

Нямаше никакъв смисъл да ходя сам на строежа. И изобщо днес беше безсмислено да работя: най-много от всичко на света исках да спя. Затова влязох при Меркулов.

— Константин Дмитриевич, тъкмо отивам към проспект „Вернадски“ — това сега го измислих, докато стърчах пред Меркулов. — Дайте квитанцията си, ще намина към химическото чистене за вашето кожухче.

— Да не се е случило нещо, Саша?

Аз изтръпнах:

— Къде?

— Не знам къде.

— С кого?

— С теб…

— Че какво?

— Изглеждаш, сякаш току-що си излязъл от затвора…

Той дълго ровичка из джобовете си, накрая намери розовото листче и ми го подаде.

— Върви да те надуха. Глътни и един седалгин: помага… Но имам към теб една голяма молба: когато не искаш да те разпитват — това понякога се случва с нормалните хора, — така и ми кажи: „Днес не отговарям на въпроси.“ Тогава аз няма да ти ги задавам.

Защо ли излъгах за проспект „Вернадски“? Много по-просто беше да кажа, че не ставам за работа, главата ми се цепи от махмурлук. Виж, Пархоменко може да го пързаляш, дори е полезно. За него понятия като възприятие, интуиция, съмнение не съществуват. Документ, подпис, обаждане от ЦК — това са за него фактите.

— Седалгин имаш ли?

— Не…

Меркулов пак се разрови в джобовете си и измъкна полуизпразнена опаковка.

— Ето, вземи два наведнъж…

— Благодаря много… Костя, извинявай, днес хич ме няма.

— Изпий едно двойно кафе, само че не веднага — след около час…

След два часа се върнах и победоносно тръснах пред Меркулов оформените по всички правила документи, с които можеше да получи от касата на химическото 373 рубли.

— Тия да не са мръднали?

— Донякъде, да.

— Че аз го купих на старо от един съсед за триста!

— Я не ги мисли! Те са пробутали твоето кожухче на някого поне за шест стотачки.

— Но нали това е от джоба на държавата…

— Константин Дмитриевич, щом държавата не може да гарантира опазването на личната собственост…

— Добре, добре. Стига дрънка. Благодаря ти… А, Саша, току-що ме посети полковник Балакирев от комитета. Неговият отдел се занимава по тяхна линия с експлозията в метрото и по оперативен път те са нацелили тоя „Фауст“. В Ереван действа нелегалната организация НОПА — Националноосвободителна партия на Армения. Ръководи я Фауст Агопович Кеворкян. Май че е цирков артист…

— Е, браво. Щом са го разкрили… Мен какво ми пука? Фауст, значи…

— Арменците обичат да дават на децата си имена от класическата литература: Хамлет, Изолда…

— А къде изчезна „терористът“ Святов? Името му не пасва ли на кагебистите? Интересно, що за „оперативен път“ е тоя, по който са попаднали на… Как го каза — КНОПА?