Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

„Ленински проспект“. Многоетажен блок, набутан в дъното на площад „Гагарин“. Отдолу — магазин „Хиляда и една стоки“.

— … Бащата се върнал сутринта от командировка… Те двамата с майката са геолози… Гледа, момичето мъртво. Съседите притичали, чули, че крещи… Позвънили в районното, ние сме тук наблизо, около хотел „Спутник“ се дислоцираме… — успява да ми съобщи един капитан от местното отделение на милицията, докато се катерим по стълбите към третия етаж. — Ето, другарю следовател, триста двайсет и втори апартамент, точно над магазина…

Стандартно московско жилище със стандартна чешка или югославска мебел. Вътре всичко е преобърнато: пред вратата на гардероба се издига купчина бельо, дрехи, шалове и кърпички. Пространството край бюрото е обсипано с листове и тетрадки, чекмеджетата са издърпани и празни. На холната масичка са разпилени снимки, разкъсаният фотоалбум се търкаля до тях на пода. Два куфара са издърпани изпод дивана, а съдържанието им е претършувано, на тоалетката — преобърнати кутийки за бижута, до тях на купчинки лежат скъпоценностите… През отворената врата на кухнята виждам безформените, почти плоски очертания на женско тяло, проснато върху пода.

Не се докосвам до нищо, просто бързо вървя из стаите. Съзнанието ми машинално фиксира фотоалбума и бижутата. Но това е интуитивно: никога не можеш да кажеш предварително кой факт ще ти бъде полезен нататък.

— Е — с делничен глас казвам аз, — да започнем огледа.

Съдебният лекар вече се е навел над трупа, хваща за китката безжизнената ръка и веднага я пуска. Криминалният експерт няколко пъти щраква с фотоапарата, запечатва общото положение на трупа и ми прави знак: открий лицето. Аз коленича и отмятам от лицето на убитата кичур синьо-черна коса.

Пред мен в локва кръв лежи Ким.

„Не, Турецки, ти ме чуй… аз трябва да поговоря с теб.“ Гласът й ме преследваше, виждах я пред очите си, трепереща, бледа и… жива. Вършех всичко, каквото се изискваше от дежурния следовател на местопрестъплението. Инструктирах участниците в огледа за реда на провеждането му, заедно със съдебния лекар проведох външен оглед на трупа, лазех по пода, търсейки следи от обувките на престъпниците, изслушах рапорта на водача на служебното куче, което хвана дирята около убитата и на улицата я изгуби. „Трябва да поговоря с теб, Турецки“… Разпитах съседите, приложих веществените доказателства към делото…

Тогава аз й казах: „Трябва да ме разбереш.“ А тя ме прекъсна: „Не, Турецки, ти ме изслушай…“ Обаче аз не й дадох да говори…

И сега ми се искаше да хвана безжизнената й ръка и да кажа: „Прости ми, Ким. Кажи, какво е станало с теб? Кълна ти се, Ким, аз ще го открия — аз, следователят Турецки, ще го намеря. Само че това вече няма да ти помогне.“

Слушах внимателно експертите, записвах думите им в протокола за огледа, но все ми се струваше, че чувам нейния глас, сякаш пишех този дълъг текст с мухлясалия език на правосъдието под нейната диктовка.

„… Трупът на гражданката Лагина, 23-годишна, е намерен на пода до самата врата. Обилното количество кръв под трупа указва, че убийството е станало на мястото.

Смъртта е настъпила в резултат на прободна рана, нанесена в сърдечната област с мушкащо-режещ предмет. Ако се съди по формата на раната (и двата ъгъла са остри), оръжието на убийството е двуостър нож или кама. Ударът е бил нанесен с голяма сила откъм гърба.

Следсмъртните изменения — понижаване на телесната температура, трупни петна — указват, че смъртта е настъпила 7–8 часа преди началото на огледа, т.е. към 24 часа миналата нощ…“

Около полунощ. Къде съм бил, когато някой ти е нанесъл страшния удар в гърба? Ти ме викаше на помощ, а аз изключих телефона и всичко за мен потъна в любовен унес…

„… Открити са 14 (четиринадесет) отпечатъка от различни части на човешки ръце. Отпечатъците са заснети на дактилоскопска лента и са прикрепени към делото като веществени доказателства.

Един от пресните отпечатъци върху дървената повърхност на огледалото в спалнята на родителите бе проявен с помощта на йодна лула за опушване на невидимите следи от пръсти чрез йодни пари. Между огледалото и дървената рамка, на която е монтирано, бе открита черно-бяла снимка, която не бе забелязана при първоначалния оглед. На снимката се виждат гражданката Лагина и непознат мъж, около 22-23-годишен. Двамата са със скиорски екипи, на фона на арка с мраморно изображение на лежащ лъв, която е част от разрушен старинен архитектурен дворцов комплекс. На гърба на снимката има изписана на ръка дата: 4 февруари 1985…“