Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

Момчето има добро лице. Трудно е да се предположи, че такъв човек е способен да убие. Но кой знае? Кой и защо е скрил така старателно фотографията? Самата Ким? А убиецът я е търсел — но защо му е някаква снимка, ако него го няма там? Какво искаше да ми каже Ким? И защо на мен? Защо не, на който и да е друг следовател? От кого се е страхувала тя?

„… В коридора бе намерено сандъче с пясък за котка, в което се е отпечатала мъжка обувка 43 номер. С помощта на химически реактив — перхлорвинилова смола — въпросният отпечатък е фиксиран и приобщен към делото…

… Огледът се проведе от 8 до 13 часа при дневна и електрическа светлина.“

Справедливостта е истина в действие. Сега за мен справедливо беше само едно — да търся, да търся и да търся убиеца на Ким.

Но неотложните задължения на дежурен следовател ми тегнеха като непоносим товар.

И след огледа на апартамента на Лагини нашата група се отправи към района на трите гари, на площад „Комсомолски“, където на тавана на железничарския клуб бил открит трупът на известната гарова проститутка Тамара Голямата, удушена със собствения й чорапогащник. В седем вечерта бяхме в гаража на Министерския съвет на СССР, където бил убит от ток един механик. След това до късно през нощта се занимавахме с една самоубийца — жената на бившия министър на търговията, която не могла да понесе оставката на мъжа си заради рушветчийство.

После спах три часа върху неудобния диван в стаята на дежурните следователи. И сънят ми приличаше на унеса на тежко болен, изгарян от треска човек.

В полудрямка чух как рано сутринта дойде Меркулов и за да не ме будят, двамата с Грязнов обсъждаха с почти нечут шепот резултатите от първите издирвания, набелязваха версии и първоначалния план за разследване убийството на Ким.

— Ето, Константин Дмитриевич, отпечатъкът в котешкото цукало най-вероятно принадлежи на убиеца. Това е улика номер едно, пипнем ли този гад няма да се измъкне! От нашия НТО 3 3 Научно-технически отдел. — Б.пр. вече съобщиха, че този тип носи американски обувки.

Рижата брадичка на Грязнов смешно мърда в ритъма на думите му.

— А какво стана с пръстовите отпечатъци?

— Засега само запъртъци. Пет са на самата жертва, четири на баща й, произходът на останалите още е неизвестен.

— Върху огледалото?

— Десният палец на Ким.

— Със снимките занимахте ли се?

— Почнахме. Досега работихме само с Лагини. Предимно семейни или групови училищни и университетски кадърчета, затова трябва веднага да открием този „скиор“.

— Е, с това ще се занимае самият Турецки.

„Самият Турецки“ — това значи, че следствието е възложено на мен. Добре, добре, мисля си и пак заспивам.

Събудих се окончателно от гръмкия глас на полковник Романова:

— Затрихте момата, а сега ми хъркате тук!

Е, първо, хърках аз в единствено число. А, второ, Шура и представа си нямаше колко близо бе до истината, като каза, че затрихме Ким, но това пак се отнасяше само за мен.

— Какво ми шъткате! Вашият Турецки вече е щръкнал като краставица. Виж му мутрата — дай му сега сто грама и на бой!

Не си струва да се обиждаш на Александра Ивановна. Тя разговаря еднакво с всички — от постовия милиционер до министъра на вътрешните работи.

Седях разчорлен, брадясал и гладен и вече знаех, че ние — аз, Меркулов, Грязнов, Романова — скоро, много скоро ще намерим този, който бе убил Ким. Сега бях стопроцентово уверен в това.

— Вие докога смятате да се моткате тук? Хайде, елате при мен в отдела. А ти, Турецки, си измий мутрата, лапни нещо в нашия бюфет — столът в събота не работи — и тичай обратно!

Изгълтах лакомо чаша мляко с марципанова кифла и наистина на бегом се изнесох до отдела на Шура. Когато пресичах огромната приемна на градското управление на вътрешните работи, чух противния дискант на дежурния офицер:

— Днес, мили граждани, ръководството не приема. Елате в понеделник.

Отначало ми се стори, че до високия майор стоят някакви джуджета. После видях, че това са момче и момиче, нисички, още съвсем юноши.

— Ей го и следователя, той ще ви каже същото.

Гледах момичето — или го бях виждал някъде, или много ми напомняше за някого.

— Един момент, другарю майор. А вие, млади хора, всъщност по какъв повод сте? Чакай, чакай! Ти не беше ли съседка на Лагини?

— А вие откъде ме…

— От никъде, просто имаш същото лице като майка си. Корабелникова ли беше?

Замъкнах посетителите на петия етаж, във втори отдел на криминалната милиция.