Фридрих Незнански - Отписаният

Никой не чу изстрела. Само младите майки, които се разхождаха с колички, видяха как младежът падна при докосването на домофона, хем уж не беше пиян. Решиха, че го е ударил ток. Но щом отидоха по-наблизо, видяха добре оформена дупчица под тила му, почти без кръв.

Просто нямам желание за работа! Разбира се, убийството на Горюнов не е изненада, но все едно, когато се случи, ми се стори, че се е срутил таванът.

Сновях из кабинета и се хващах за главата. Не се съмнявах, че балистичната експертиза ще определи същата първа винтовка, с която започна всичко. С нея бе убит Семьон Салуцки, а наскоро и Женя Клеймьонова. И какво от това? Къде е самият стрелец? Къде се крие?

Сътрудниците от моята група се пазеха да разговарят с мен. Дори да звънеше, Костя Меркулов говореше кратко. Ставаше дума за подмяна на членове на следствената група. Вече премиер-министърът настоявал. Убит е помощникът на заместник-министъра на отбраната — шега ли е това? И не само той. Колко още очисти този безумен стрелец? Женя бе извън програмата. Извън списъка. А сега като че ли той пак се е върнал към хората от списъка.

Разбирах, че Горюнов не се крие случайно. Крие се от всички, дори от мен. Или това вече не е мой проблем? Може би е време да предам делото на друг колега, с по-голям късмет?

На мястото на главния прокурор щях да постъпя точно така — щях да изпъдя Турецки! С шут! Какво само тъпча на едно място и повтарям на себе си и останалите за някакъв си Робин Худ, който уж мъстял за другарите си? Та на него просто му е харесало! Никой не може да го познае, защото сигурно си е изменил външността, след като се сблъскахме в театъра. Ах, толкова е сантиментален! Не може той, посещаващият оперни спектакли, да убива всички поред като някакъв маниак!

Може, и още как! Това е деветият труп. Пак в тила. Сякаш издевателства: хайде бе, какво правите? Не можете ли всички вие — от Федералната служба за сигурност, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата — да ме хванете и смачкате?

Ето ме! И почеркът ми не е изчезнал. И отпечатъците, и винтовката са мои… Дръжте ме, момчета! Ако можете.

А момчетата не могат. Чоплят си носовете и гадаят: кога и кого ще убие днес или утре? По същия начин. Било в старопрестолния град, било другаде…

Да, в нашата следствена машина трябва нещо решително да се промени! Къде се дянаха всички? Къде се изпокриха? Дори няма с кого да се посъветвам.

Надникнах в съседната стая, където се бе разположила Лара.

— Лара, момиченцето ми, току-що тук беше Слава Грязнов, или така ми се е сторило?

— Какво така всички сте любезни днес? — попита тя, като ме имитираше. — Пак ли имате неприятности? А Вячеслав Иванович излезе да запали. Чакай, казва, кога Турецки ще узрее за разговор и веднага ме извикай.

— Викай го. А Володя Фрязин къде е?

— Май също се скри някъде от страх — засмя се тя и точно в този момент на вратата се появи Володя.

— Изобщо не съм се крил! — каза обидено. — Тъкмо пристигнах. Навсякъде по улиците задръствания…

Поканих го в моя кабинет. Беше смъртноблед. Много преживява заради това, което става. Макар че направи всичко, което можеше. Така и му казах.

— Само без паника. Съвестта ни е чиста. Направихме всичко възможно…

— Но не направихме невъзможното — отговори той и въздъхна като стар човек.

— Кой не е направил невъзможното? — връхлетя в кабинета Грязнов. — Та моите момчета… — той се задъхваше от гняв — ден и нощ тичат… а тези…

— Кои — тези? — попитах аз.

— Още ли не си чул? Предават делото в следственото управление на ФСС! Всичките ни материали подлежат на предаване. Тоест не ни включват към тях, а ни изключват! Разбра ли? Ще ползват всичко, което сме намерили, и ако благодарение на нас го хванат, цялата слава ще бъде тяхна!

— Само без емоции — прекъснах го. — Не съм получавал официално разпореждане от главния. Както разбирам, и ти не си получил от твоя министър.

— Въпросът е решен. — Грязнов махна с ръка. — Знам от достоверен източник. Във ФСС са имали колегия по това дело с участието на самия премиер. И твоят главен е бил там, и Костя, и моят министър. Взето е решение всички материали да им се предадат. Щом следствената част на прокуратурата не се е справила, нека работят следователите от службата за сигурност.

— За разлика от теб не бързам да си посипвам главата с пепел. Нека си строшат зъбите, ако мислят, че този орех може да се счупи така лесно. Това момче не е глупаво. А в нашата столица можеш да се скриеш, където си искаш. Някъде в Самара отдавна да са го пипнали. Но я го търси в десетмилионна Москва?