Фридрих Незнански: Кадифеният губернатор

— Наложи се да те усмиряваме с удар по главата! За малко да ми разтегнеш сухожилието на ръката!

— Не помня…

— След две чаши какво ще помниш…

— Какви чаши?

— Водни!

Супрун си спомни, че насред път поиска да пие и му наляха.

— За първата си спомних — усмихна се той.

— Първата чашка — като кол, втората — като сокол, а останалите — като дребни пилци! — пак се засмя момчето. — Искаш ли да си оправиш главата?

— Няма да е зле…

— Какво искаш? Вино, водка, коняк?

— Клин клина избива! Така казват хората. Налей ми водка.

— Ще ядеш ли? — попита Митя, отваряйки хладилника.

— Няма ли да ме отровиш? — уж се пошегува Супрун.

— Не ми е заповядано.

— Ами ако ти заповядат?

— Ти пий и вземай мезе — рече младежът и сложи на масата чиния със салам и пушени филета.

— Благодаря. А ти?

— На работа не пия.

— Гледай каква дисциплина!

— Какво толкова! На нас не ни бавят заплатите! Не като на другите… като на летците!

— На кои летци?

— Ами ония, дето летят със скорост три пъти по-голяма от звуковата. Нали ги даваха по телевизията. Хванали се докери на пазара да изкарат нещо! Летци! Висш пилотаж! Къде е така, в коя друга държава?! Та те карат самолети! Носят бомби под крилата!

— И какво от това?

— Аз щях да излетя и след това да ги пусна!

— Къде?

— Ако щеш върху Кремъл, ако щеш на Завидово, ако щеш в Барвиха! Там, където са се окопали ония дръвници!

— Какви дръвници?

— Дето не дават заплатите на летците!

— Митя, ти си бил патриот! — учудено изрече Супрун.

— А ти за какъв ме мислеше? Разбира се, че съм патриот!

— Патриотите, Митя, служат на други места. Ти си малка пешка в голямата игра, на жаргона на престъпниците това се казва „шестак“, съучастник.

— Обиждаш, началство…

— Истина ти казвам. Какъв патриот си ти, по дяволите?! Я си помисли. За кого работиш? За мафията. А тя, Митя, рано или късно изчезва.

— Грешиш, началство. Ние работим против мафията.

— А така! — искрено се учуди Супрун. — Ето например, арестувахте ме. Като ти заповядат, ще ме разстреляш.

— Без да му мисля!

— Но нима аз съм мафиот?!

— Не си. Но правиш всичко възможно истинските мафиоти да си живуркат спокойно.

— Сега вече хич не те разбирам! Как са ти объркали главата, момче…

— На тебе, началство, ти е объркана главата. Истинските мафиоти са в Кремъл, в Думата, в Министерския съвет, а най-големите живеят в Ню Йорк, Париж и Тел Авив!

— Добре, благодаря ти! Просвети ме! А пък аз, глупакът, мислех, че човек сам е ковач на собственото си щастие.

— Правилно си мислел. Продължавай в същия дух.

— А какво общо има Тел Авив? Да не си антисемит?

— Зависи.

— Митя, не те разбрах.

— Има наши чифути, има и не наши.

— Хайде да вземем например руските банкери. Нямат чет! Те какви са?

— Наши.

— По какво съдиш?

— По оная им работа!

— Ясен си ми — изрече Супрун след кратко мълчание.

— Наши са, защото имаме общо дело — благоволи да обясни Митя.

— И какво е то?

— Освобождаваме Русия от социализма, комунизма и разните други „изми“.

— И какво общество възнамерявате да построите?

— Вземи Америка, началство — оживи се Митя. — Кои са предците на американците? Истинските бандити! Смели хора, отчаяни. А какви стават потомците им? Господари! Живеят си като на кино!

— Русия не е Америка, Митя. Русия си е Русия.

— Ще поживеем, ще видим.

— Тук си прав. Много са ви добри политическите ръководители!

— Те са ни родни братя. При вас е имало политически ръководители, а ние всички сме братя.

— За братята! — усмихна се Супрун, докато наливаше.

— За такова нещо и аз ще пия!

„Отлична възможност — помисли си Супрун, докато пълнеше с водка чашата на Митя, — с чашата в зъбите, ръката извита отзад и точен удар с крак в слабините!“

Помисли го, но не започна да действа. „Ами ако не е сам? Сигурно в съседната стая има още пазачи. Някъде трябва да има и камера за наблюдение. Може само това да чакат, да не издържа. И тогава… При опит за бягство…“

— Наздраве, Митя! — вдигна чашата Супрун и пи.

— Наздраве, началство!

Супрун се облегна назад на креслото и огледа стаята. Ето я, скъпата камера! Къде ли са го докарали? В кой район? Дълго пътуваха, почти през цялата нощ.

— Какво се замисли, началство? — подсмихна се Митя.

— Гледам. — Супрун кимна към телевизионната камера.

— И тебе гледат! — ухили се Митя.

— Старшия ли?

— И той.

— Да — въздъхна Супрун. — Къде съм попаднал…