— Наложи се да те усмиряваме с удар по главата! За малко да ми разтегнеш сухожилието на ръката!
— Не помня…
— След две чаши какво ще помниш…
— Какви чаши?
— Водни!
Супрун си спомни, че насред път поиска да пие и му наляха.
— За първата си спомних — усмихна се той.
— Първата чашка — като кол, втората — като сокол, а останалите — като дребни пилци! — пак се засмя момчето. — Искаш ли да си оправиш главата?
— Няма да е зле…
— Какво искаш? Вино, водка, коняк?
— Клин клина избива! Така казват хората. Налей ми водка.
— Ще ядеш ли? — попита Митя, отваряйки хладилника.
— Няма ли да ме отровиш? — уж се пошегува Супрун.
— Не ми е заповядано.
— Ами ако ти заповядат?
— Ти пий и вземай мезе — рече младежът и сложи на масата чиния със салам и пушени филета.
— Благодаря. А ти?
— На работа не пия.
— Гледай каква дисциплина!
— Какво толкова! На нас не ни бавят заплатите! Не като на другите… като на летците!
— На кои летци?
— Ами ония, дето летят със скорост три пъти по-голяма от звуковата. Нали ги даваха по телевизията. Хванали се докери на пазара да изкарат нещо! Летци! Висш пилотаж! Къде е така, в коя друга държава?! Та те карат самолети! Носят бомби под крилата!
— И какво от това?
— Аз щях да излетя и след това да ги пусна!
— Къде?
— Ако щеш върху Кремъл, ако щеш на Завидово, ако щеш в Барвиха! Там, където са се окопали ония дръвници!
— Какви дръвници?
— Дето не дават заплатите на летците!
— Митя, ти си бил патриот! — учудено изрече Супрун.
— А ти за какъв ме мислеше? Разбира се, че съм патриот!
— Патриотите, Митя, служат на други места. Ти си малка пешка в голямата игра, на жаргона на престъпниците това се казва „шестак“, съучастник.
— Обиждаш, началство…
— Истина ти казвам. Какъв патриот си ти, по дяволите?! Я си помисли. За кого работиш? За мафията. А тя, Митя, рано или късно изчезва.
— Грешиш, началство. Ние работим против мафията.
— А така! — искрено се учуди Супрун. — Ето например, арестувахте ме. Като ти заповядат, ще ме разстреляш.
— Без да му мисля!
— Но нима аз съм мафиот?!
— Не си. Но правиш всичко възможно истинските мафиоти да си живуркат спокойно.
— Сега вече хич не те разбирам! Как са ти объркали главата, момче…
— На тебе, началство, ти е объркана главата. Истинските мафиоти са в Кремъл, в Думата, в Министерския съвет, а най-големите живеят в Ню Йорк, Париж и Тел Авив!
— Добре, благодаря ти! Просвети ме! А пък аз, глупакът, мислех, че човек сам е ковач на собственото си щастие.
— Правилно си мислел. Продължавай в същия дух.
— А какво общо има Тел Авив? Да не си антисемит?
— Зависи.
— Митя, не те разбрах.
— Има наши чифути, има и не наши.
— Хайде да вземем например руските банкери. Нямат чет! Те какви са?
— Наши.
— По какво съдиш?
— По оная им работа!
— Ясен си ми — изрече Супрун след кратко мълчание.
— Наши са, защото имаме общо дело — благоволи да обясни Митя.
— И какво е то?
— Освобождаваме Русия от социализма, комунизма и разните други „изми“.
— И какво общество възнамерявате да построите?
— Вземи Америка, началство — оживи се Митя. — Кои са предците на американците? Истинските бандити! Смели хора, отчаяни. А какви стават потомците им? Господари! Живеят си като на кино!
— Русия не е Америка, Митя. Русия си е Русия.
— Ще поживеем, ще видим.
— Тук си прав. Много са ви добри политическите ръководители!
— Те са ни родни братя. При вас е имало политически ръководители, а ние всички сме братя.
— За братята! — усмихна се Супрун, докато наливаше.
— За такова нещо и аз ще пия!
„Отлична възможност — помисли си Супрун, докато пълнеше с водка чашата на Митя, — с чашата в зъбите, ръката извита отзад и точен удар с крак в слабините!“
Помисли го, но не започна да действа. „Ами ако не е сам? Сигурно в съседната стая има още пазачи. Някъде трябва да има и камера за наблюдение. Може само това да чакат, да не издържа. И тогава… При опит за бягство…“
— Наздраве, Митя! — вдигна чашата Супрун и пи.
— Наздраве, началство!
Супрун се облегна назад на креслото и огледа стаята. Ето я, скъпата камера! Къде ли са го докарали? В кой район? Дълго пътуваха, почти през цялата нощ.
— Какво се замисли, началство? — подсмихна се Митя.
— Гледам. — Супрун кимна към телевизионната камера.
— И тебе гледат! — ухили се Митя.
— Старшия ли?
— И той.
— Да — въздъхна Супрун. — Къде съм попаднал…
Читать дальше