Фридрих Незнански: Кадифеният губернатор

— А се говореше, че уж ти предлагали, началство, вила в Италия, снежнобяла яхта и много пари. Вярно ли е, или лъжат?

— Вярно.

— И ти си отказал?

— Иначе нямаше да стоя тук с теб!

— Все съм виждал балами, ама такъв… за първи път!

— Ти си балама — отвърна без злоба Супрун, стана и тръгна към прозореца.

Той видя близката планина, синьото езеро, сред което имаше мъничък остров.

— Седемнайсет километра — рече уверено Супрун.

— Какво? — не разбра Митя.

— Мястото, където си пийваме двамата с теб, се казва Отрада. На седемнайсет километра от Минералните бани.

— Почивай си, началство — предложи Митя и като погледна внимателно Фьодор Степанович, тръгна към вратата.

— При старшия ли хукна? — извика след него Супрун и се засмя.

Той открехна вратата към верандата и пое дълбоко чист въздух. Слънцето вече залязваше и равномерната светлина огряваше върховете на невисоките планини. Над езерото кръжеше чайка и кряскаше пронизително.

Супрун много добре знаеше защо се е озовал тук и чие дело е това. Едно не можеше да разбере — защо трябваше да го карат точно тук, при това със завързани очи. По-лесно беше да го гръмнат някъде, можеше и в дома му. Нима съвестта на губернатора бе заговорила? Защо мълчеше, когато убиха Приходко, Скачко, Василиев? Или губернаторът оказваше натиск върху психиката му, сплашваше го? Каквато и да бе причината, поне бе жив. Може би Колесниченко е решил да поговори с него, да му постави условия — отказ от предизборната борба или смърт? Все още имаше възможност да остане жив, стига да подпише хартийката, да прекрачи бариерата, наречена съвест. Може би представителният мъж със сивия костюм отново ще му предлага вила в Италия? Ще приемеш ли, Супрун? Не, няма да приемеш. Но и не ти се умира. Значи трябва да се измъкнеш оттук.

— Рискувай, Федя — изрече на глас Супрун и решително дръпна вратата на верандата.

Приземи се меко и приведен хукна по-далеч от къщата. Познаваше отлично местността и знаеше, че на всяка цена трябва да излезе по-бързо от имението. Къщата, в която го докараха, принадлежеше на губернатора и макар Супрун да беше идвал тук рядко, все пак си спомни как веднъж Колесниченко каза, че трябва да прокара сигнализация покрай масивната бетонна ограда. Ако сигнализацията вече е сложена, ще може да избяга само през вратата. Като дотича до оградата, Супрун се взря и видя до бодливата тел тънки блестящи жици. Оставаше само входната врата и мъжът решително закрачи към нея. Изведнъж си спомни думите на треньора си по бокс, бивш шампион на Русия: „Главното в бокса, Федя, е внезапният тупаник!“ А ударът на Супрун беше силен, ако улучеше, противникът излизаше от играта. Супрун изведнъж се успокои напълно, дори го обзе някакво дръзко отчаяние: да става каквото ще, няма какво да губи!

Пазачът стоеше до вратата и наблюдаваше небето, вдигнал нагоре глава — в необятния син простор се рееше орел. Усмивката върху лицето на младежа застина. Когато върху него се стовари ударът на Супрун, той рухна моментално на земята.

Супрун грабна автомата и резервния пълнител с патроните, шмугна се в крайпътните храсти и затича приведен покрай ручея към резервата, където на брега на планинската река се намираше малката къща на горския Гаврюша. Фьодор Степанович го познаваше, но докато наближаваше жилището му, съмненията му се усилваха все повече. Ами ако Гаврюша го издаде? Пазачите ще дойдат на себе си и първата им работа ще е да дотичат тук, при горския, най-близката къща, селището е чак на седем-осем километра. И все пак щеше да отиде при Гаврюша. Супрун знаеше, че в дома му има телефон — трябваше спешно да се обади на жена си, за да напусне незабавно вилата.

Извади късмет. Вратата на къщата беше отворена, а стопанинът копаеше в градината. Фьодор Степанович предпазливо влезе в къщата, огледа се през прозореца, вдигна слушалката и избра номера на вилата си. Линията беше заета. Чака около минута да даде свободно, изгуби търпение и избра друг номер.

— Слушам! — избоботи уверен плътен бас.

— Иване, Фьодор се обажда.

— Познах те… Тъкмо се връщам от Маша. Тя те чака.

— Слушай внимателно: веднага се върни на вилата и прибери Маша и децата у вас.

— Откъде се обаждаш?

— Разбра ли ме, Иване?

— Добре.

— И никакво мърдане от къщи!

— Разбрах.

— Кажи, че съм заминал. Спешна командировка.

— Къде си заминал?

— В Москва!

— Федя, какво се е случило?!

— Ваня, разчитам на теб, повикай и казаците!