Фридрих Незнански - Кадифеният губернатор

— Още днес? — смая се Колесниченко.

— Точно така. Впрочем работата вече е започнала.

— Без моето съгласие?

— Бях убеден, че ще се съгласите — отвърна Потапов след кратко мълчание и в ласкавите му очи се появи сурово изражение, което мигновено изчезна.

Всичко мина така, както го предсказа депутатът Потапов. По улиците на районните центрове в Курска област и из селата се появиха майсторски направени плакати, призоваващи хората да гласуват за Колесниченко, вестниците се изпълниха с негови интервюта, местната телевизия непрекъснато въртеше предизборния му клип, а и самият кандидат не дремеше. Обикаляше из заводите и фабриките, говореше по градските площади — у него неочаквано се откри ораторски талант. Говореше с хората просто, достъпно и уверено. Спечелила първия тур с огромна преднина пред съперниците си. Дадоха на Николай Михайлович апартамент в Москва, и то не някъде в покрайнините, а в центъра, близо до спирката на метрото „Улица 1905“. Той прекрасно разбираше, че завърза връзки благодарение на огромните суми, които пристигаха от общата бандитска каса. Чисто и просто купи десетина чиновници, заемащи отговорни постове в апарата на президента и на министър-председателя. Към Курска област потекоха пари, бяха започнати няколко многоетажни кооперации за трудещите се, отвориха се нови работни места. В същото време бяха отделени десетки хектари земя в най-красивите места, близо до областния център, за строителство на къщи за „новите руснаци“. Набързо се приватизираха старинни сгради, които се превърнаха в кафенета, скъпи хотели и ресторанти.

Разбира се, Николай Михайлович се досещаше, че едрите чиновници не живеят само от заплатите си, но не можеше и да предположи, че вземат подкупи по десетки и стотици хиляди в зелено. Разпродадоха страната, напълниха си джобовете, рядко някой успяваше да устои на изкушението. Николай Михайлович познаваше част от тях, разговаряше надълго и дълбоко в душата си ги уважаваше, но и ги съжаляваше. Те говореха пламенно, правилно и умно, но това бяха само думи, а самите хора бяха бедни. В Русия бе дошъл Негово Величество доларът, който вече командваше парада. А доларите се намираха в съвсем други джобове, у бившата партийна номенклатура, криминалните структури и новите руски богаташи.

Колесниченко изкара в Думата около година. В един прекрасен летен ден Потапов го покани на вилата си. Беше топла августовска вечер, седяха на верандата, обградена със силно избуяла поветица.

— Ето че дойде време, скъпи Николай Михайлович, да станете губернатор — започна с усмивка Потапов.

— И накъде да поемам? Към Чукотка ли?

— Защо към Чукотка? Там е студено.

— Доколкото знам, след смъртта на чукотския губернатор там току-що са насрочени избори…

— Не само в Чукотка умират губернатори — отвърна загадъчно Потапов. — Не, ще бъдете губернатор на вашия любим южен край.

— Значи издигат моя адаш Николай Погаляев? В столицата ли?

— Да. Местят го. И то много високо — усмихна се Потапов.

Известно време те се гледаха в очите, после Колесниченко отмести погледа си и изрече глухо:

— Не бих искал да се окажа в любимия си южен град по време на… — И замълча, без да е намерил думите.

— Ами никой не ви предлага да ходите някъде — притече се на помощ Потапов. — Достатъчно е, че не започнахте да мънкате и да дрънкате глупости. Доволен съм, че отлично разбирате — делото е над всичко… Мисля, че двамата с Погаляев сте били в приятелски отношения?

— Не е имало особена дружба, но често сме се срещали по работа…

След две седмици в средствата за масова информация се появи съобщение, че безработния Соколов, неуравновесен човек, регистриран в психиатричната клиника, хвърлил по Погаляев бойна граната и направил губернатора на парчета. Престъпникът изчезнал безследно, органите на реда го издирват.

Колесниченко излетя за Ставропол с група депутати и партийни дейци. На траурната церемония произнесе прочувствена реч, която, изглежда, направи голямо впечатление на отговорните длъжностни лица. При него дойдоха прокурорът на Ставрополския край, началникът на управлението на вътрешните работи и на ФСС — и всеки му стисна силно ръката. Народът стоеше безмълвен, макар след пищното погребение из града да се заговори, че без съмнение убийството е свързано с предизборната борба за губернаторския пост.

След няколко дни трупът на Соколов беше намерен в реката и делото бе прекратено на законно основание поради смъртта на убиеца.