Фридрих Незнански - Кадифеният губернатор

Главен съперник на Колесниченко си оставаше депутатът от местния парламент Супрун. Сега го караха по планинските пътища към посоченото от губернатора място, където утре ще отиде и той, Николай Михайлович. Там, в уютната и тиха вила, най-сетне ще се реши по-нататъшната съдба на депутата и кандидат за губернатор Фьодор Степанович Супрун.

Хората идват на власт по различни начини. Някои от тях, сякаш призвани от Всевишния, вървят към целта си, без да нарушават законите, самата съдба ги води към върха. А пътят на останалите — и те са мнозинство — е съмнителен, зигзагообразен и дори кървав, макар да е възможно те да не са го искали, но обстоятелствата са били по-силни от тях. Към тази категория хора се отнасяше и Николай Михайлович Колесниченко.

В съветско време, особено по застойното, тогава още младият Николай Михайлович бързо схвана, че не е нужно много, за да получиш власт над хората: трябва да се учиш добре, да влезеш в комсомола и после в партията. Добре е да завършиш висшата партийна школа и по-нататък да се издигаш по партийната стълбица в районния комитет или в производството. И той пое по този изпитан път. Завърши с отличие строителния институт, около година работи на строеж, откъдето добрите чичковци го преместиха в градския комитет на партията като инструктор. След две години го повишиха — направиха го завеждащ-отдел „Промишленост и строителство“ на градския комитет и нещата спряха дотам. Всички по-високи постове бяха заети и на Николай Михайлович не му мърдаха поне десет години чакане. И тогава той направи решителната крачка — напусна топлото местенце и отиде на изостанал строителен обект, който след известно време успя да направи първенец, Николай Михайлови умееше да работи, чувстваше се на мястото си и може би с времето от него щеше да стане голям стопански ръководител. Но дойде перестройката, а после започна масовата приватизация. Точно тогава на хоризонта се появи младеж с подпухнало лице и театрални маниери, облечен по последна мода. Това беше Миша Юсин, директор на частна фирма, занимаваща се с търговия на цветни и черни метали. Разбира се, тогава Николай Михайлович дори не можеше да предположи, че си има работа с мафиот, известен в криминалния свят с прякора Мусолини. Той посъветва Николай Михайлович да си купи бонове, които по-нататък, според неговите думи, ще изиграят огромна роля в стопанския живот на страната. Нещо повече, Миша си предложи услугите по закупуването на голямо количество бонове на дъмпингова цена.

По-късно с боновете бе приватизиран строителният комбинат, който ръководеше Николай Михайлович. И сега той вече не беше директор с твърда месечна заплата, а собственик на предприятието, капиталист. Миша предложи да полеят събитието в Париж, в ресторант „Максим“. Колесниченко се съгласи, още повече че заплатата му нарасна стотици пъти. В Париж Миша и Николай Михайлович бяха посрещнати от двама джентълмени с „московска жилка“. Съдбата на Николай Михайлович Колесниченко бе решена в ресторант „Максим“ на полуприкритата под палмите маса, под звуците на казашки песни, обилно полети с коняк „Наполеон“. Джентълмените му предложиха да стане кмет на Пятигорск. Изглежда се задаваха предсрочни избори, тъй като здравето на сегашния кмет будело сериозни опасения — според клюката имал рак на стомаха. Николай Михайлович попита какво ще стане със строителния комбинат, но се оказа, че този въпрос вече е решен. Комбинатът минаваше под шапката на частната фирма на Миша Юсин заедно с цялото движимо и недвижимо имущество: камиони, кранове, леки коли, с двете хиляди хектара гора, върху които ще бъдат построени вили, барове, казина и други подобни увеселителни заведения. Освен това джентълмените му дадоха да разбере, че длъжността кмет на Пятигорск ще стане своеобразен преходен период в живота му, че го очакват по-мащабни дела, но той ще научи какви ще бъдат те по-късно.

След малко повече от месец кметът на Пятигорск умря на операционната маса под ножа на хирурга, а Колесниченко застана начело на града. Изборите минаха гладко, тъй като за съперник имаше съвсем невзрачен човек. Естествено, Николай Михайлович вече усещаше в чий хищни лапи е попаднал, но си държеше езика зад зъбите. Пък и новите му приятели избягваха тази тема. Но дойде време да вземе решение. Разговорът стана на вилата на Юсин в планината. Присъстваха тримата — Колесниченко, Юсин и депутатът от Държавната Дума Потапов, стегнат попрошарен мъж с ласкави тъмни очи.