Фридрих Незнански - Кадифеният губернатор

— Е, Николай Михайлович — пристъпи към основния въпрос Потапов, щом пийнаха малко и замезиха, — с длъжността кмет се справихте повече от чудесно. Пътувах из Пятигорск и се дивих. Чистота, ред, хората облечени с вкус, в магазините пълно със стока, наоколо се строи — и то не някакви панели, а самостоятелни къщи и вили с всички удобства…

— Но излизат твърде скъпи — обади се Николай Михайлович. — Не са по джоба на много хора.

— За всеки влак си има пътници — възрази депутатът. — Не съм го измислил аз. Труди се, трепи се, търси начини — и ще имаш вила!

— Така е — подкрепи го Юсин.

— Знаете ли, че освен депутатските имам и други задължения?

— Да, в общи линии — отвърна предпазливо Николай Михайлович, като се стараеше да не натопи Миша, който му беше разказал подробно за основната дейност на Потапов.

— Аз съм вицепрезидент на компанията „Сибирско злато“, която се занимава не само със златни мини, но и с метали от типа на платината и скъпоценни камъни. Например ние изцяло контролираме добива на малахит — камък, който е на изчезване, на Запад курсът му непрекъснато расте. Та това между другото… А при вас съм дошъл с предложение да се кандидатирате за Държавната Дума. Какво ще кажете по въпроса?

— Честно казано, бих искал да поработя още една година като кмет…

— Ще станете кмет. Но не градски, а в мащабите на целия край.

— Не се ли изсилвате много? — попита Николай Михайлович след кратко мълчание.

— Не се изсилваме — усмихна се Потапов. — Помнете ми думата, точно след година ще станете кмет на Ставропол.

— Тогава защо да ходя в Думата?

— Най-малкото защото там ще скучая без вас — пошегува се Потапов, но веднага скри усмивката си. — А ако говорим сериозно, имаме нужда от хора като вас. Делови, с ясна цел, схватливи и волеви. Освен това е необходимо да си създадете връзки във висшите московски кръгове.

— Познавам някои хора. И то добре.

— Знаем кого познавате. Но те са дребни риби. Аз говоря за ръководителите на фракциите в Държавната Дума, министрите, хора от най-близкото обкръжение на президента, директорите на най-големите търговски банки, чужденци от висок ранг, да не продължавам по-нататък. Всички тези връзки ще ви трябват изключително много. Чакам отговора ви.

— В Думата не се отива току-така. Трябва да си някой, хората…

— Гледахте ли вчера новините по телевизията?

— Нощните. В дванайсет.

— Много работите — пак се усмихна Потапов. — Нали ви казах, вие сте идеалният кандидат…

— Наложи се да остана до по-късно.

— Обърнахте ли внимание на съобщението за убийството на депутата от Държавната Дума Веретенников?

— Да.

— Доколкото ми е известно, вие сте роден в Курска област?

— Детството ми мина там.

— Веретенников представляваше интересите точно на този край. И вие сте от Курск! Ето ви и район!

— Но там никой не ме познава!

— Ще ви опознаят. Главното е, че сте родом от Курска област. Ще мобилизираме печата, телевизията, радиото, на всеки уличен стълб ще виси ваша снимка с кратка, но трябва да признаем, много хубава биография, ще организираме митинги, събрания. И повярвайте, ще се намерят хора, ваши доверени лица, от които ще научите какъв прекрасен човек е Николай Колесниченко, какви светли идеали има и колко много ще направи за процъфтяването на родната област! И всичко това ще потвърдим с дела. Ще бъдат заделени жилища за крайно нуждаещи се, пенсиите и заплатите ще се изплащат навреме, дори премиите.

— За всичко това са нужни огромни средства…

— Миша — обърна се Потапов към Юсин, — съобщи ли на господин Колесниченко колко сме спечелили от строителния комбинат, докато той заемаше скромната длъжност кмет на града?

— Не е ставало дума — отвърна Юсин и отмести поглед.

— Николай Михайлович, та само от горския фонд, принадлежал по-рано на ръководеното от вас предприятие, спечелихме някъде към двайсет милиона долара. И няколко десетки от самия строителен комбинат. А ще премълча колко присвоихме, докато вие бяхте кмет. Ще има пари, и то много. Работата е печеливша. Слушам ви?

— Съгласен съм — престраши се Колесниченко.

— Въпросът е решен — заключи Потапов. — Сега да се върнем към другите, по-деликатни обстоятелства… Знаете ли какъв е господин Михаил Юсин?

— Известно ми е, че господин Юсин е генерален директор на частна търговска фирма — заяви Никола Михайлович, като гледаше Потапов право в очите.

— Стига де — Потапов се усмихна снизходително. — Много добре знаете, че Михаил Юсин е Признат бандит 1 1 Вор в законе — в българския език липсва съответен термин. Най-близкото е „Признат бандит“. — Б.пр. , по прякор Мусолини. Наистина, погледнете го в профил. Прилича на Мусолини. Много прилича! Е, Николай Михайлович, не гледайте толкова учудено! Нали ви казвам, че ние всичко знаем. И ако искате, мога да ви съобщя къде, на кого и при какви обстоятелства, добре пийнали, сте изложили мислите си по адрес на господин Юсин…