Фридрих Незнански - Контролен изстрел

Турецки отвори хладилника на Грязнов и откри там съвсем прясна, тоест неначената, бутилка водка. Същата, която с откритата наглост на новобогаташ всяка минута изскача от екрана и човърка тъмната душа на еснафа — „Кремълска де лукс“. Извади шишето и го разклати под носа на Олег.

— Има водка, сър, обаче няма доматен сок. Какво ще заповядате, сър?

— Зарежи го. Дай водката, че откога не съм близвал…

— Амиии!

— Точно! Плува ли корабче? — Олег разтвори нарочно с пръсти окото си, повъртя насам-натам глава и погледна към тавана. — Е? Нали виждаш? Не съм пиян! Хайде, за срещата!

За срещата вече пиха. И то не един път. Но защо да не повторят, щом има силно желание?

Отдавна не бяха се виждали, е, не години, но със сигурност — няколко месеца. Олег е по-малкият син на многоуважаваната Шурочка Романова. Дългогодишната и много страшна началничка на МУР полковник Романова, която с години заемаше генералска длъжност, най-накрая на дело потвърди многократните си обиди-обещания да зареже всичко и да се пенсионира. Този път, последния, сдържа думата си. По-точно активно й помагаха смените на министри, на практика продължаващи през всичките години на перестройката, тоест вече цяло десетилетие. Министрите на вътрешните работи, техните заместници, главните прокурори и техните заместници, а също и цялата останала правозащитна гилдия, която според общото мнение е изгубила чувството си за солидност, за твърдост на позициите, а съответно и на решенията. Сега всички са заети с едно — самоосигуряването. Обичам се — вчера, днес, утре. И с всеки изминал ден все повече. И никой не може да ми попречи в това свято дело. Но ако все пак опита… Бог да му е на помощ! А Шурочка, сиреч полковник Александра Ивановна Романова, да вземе и да излезе на трибуната: другари, накъде вървим? Ах, тези максималисти, търсачи на правдата! Борци за някаква недовършена, митична справедливост! Искаш ли да си ходиш? Моля, заповядай. Може ли да спорим, щом човек е изморен? Други въпроси? Ах, ама вие сте имали и опит? Тогава ето ви едно напълно синекурно място на началник методически отдел в Министерството на вътрешните работи. Ще ви задоволи ли? Мноого сме ви задължени!

Само че Турецки е сигурен: този ход не е подсказан от някакъв случай или от умна глава, оказала се наистина на мястото си. Той е измислен от дечицата на мама Шура. Алка, по-малкият, както го наричаше Шура, е шеф в Белия дом. С огромен личен кабинет, ескадрон от секретарки и телохранители го пази от външни очи. Че за какво да стои там? А и по-големият, Кирил, Кирка, Кира, също не е много изостанал от времето, в което за силния няма невъзможни неща. Работи във външното разузнаване. И както твърди Шурочка… на ухо естествено, в много тесен кръг, има добра репутация.

Затова, когато момчетата научиха за поредното изказване на родителката си, с известно чувство за хумор споделиха съображенията си с началството. А между другото, живееха приличен ергенски живот и отделно от маминка. Високопоставеното и влиятелно началство намери за възможно да намекне с усмивка на вътрешния министър за една опърничава, но пък порядъчна и знаеща полковничка, чийто опит… и така нататък. Сегашният министър щеше да е абсолютен некадърник, ако не схвана от раз интереса на по-опитните си другари. Така Шурочка вместо очакваната пенсионна старост получи синекурна длъжност. Само не е ясно: кой я кара всеки ден да виси на работа едва ли не до полунощ, докато всичките й по-млади колега се измитат като понесени от вълна, щом останат няколко секунди до шест? Ето я вечната загадка на поколенията!

В случая има и още един детайл, който не е маловажен, както казват адски грамотните. Кирка и Олег имат различни бащи. И фамилните им имена са различни. Веднъж Костя Меркулов, собственият му шеф и учител, а също и стар приятел, по право заемащ високия кабинет на заместник главен прокурор на майка Русия, разказа на Саша под много голям секрет, че Кирил, носещ фамилията и дори бащиното име на майка си, е плод на Шурино момичешко увлечение. Учила заедно с бащата на Кирил в юридическия факултет на Московския университет, живеели, без да са разписани, тогава — през благословеното време на шейсетте години — „размразяването“… После Матвей изчезва някъде, май избягва зад граница. Тогава Шурочка пострадала малко, но отгледала Кира и едва след това се омъжила. Истински. И вторият й съпруг, между другото вече бивш, достига в КГБ до генерал-лейтенант и благополучно се пенсионира след дългогодишна служба, за разлика от бившата си съпруга. И всичките си запазени сили и способности пренася успешно в сферата на банковите операции. Доколкото Турецки знае, днес заема второто място в една от най-големите търговски банки. Кой знае, може наистина да е неафишираното първо, както се говори? Анатолий Николаевич Марчук е известна и напълно заслужила личност в недалечното минало. И най-вероятно Олег се е метнал на него — делови, с размах, а не като безкористната си майка.