Луиза Пенни - Сенки в снега

Здесь есть возможность читать онлайн «Луиза Пенни - Сенки в снега» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: СофтПрес, Жанр: Полицейский детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сенки в снега: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сенки в снега»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Град Квебек е в ледената прегръдка на зимата — смразяващо студена и изключително красива. Главен инспектор Арман Гамаш се възстановява от травмиращ инцидент и търси утеха в очарователна английска библиотека, зачетен в томове, които никой не е разгръщал от векове.
Докато един ден в мазето на Литературно-историческото дружество е намерено тялото на скандален археолог. Мъж, приживе обсебен от търсенето на останките на Самюел дьо Шамплен — основателя на Квебек. Въпреки нежеланието си Гамаш неусетно се впуска в разследване на мистериозни събития, които се простират четиристотин години назад във времето…
Междувременно от Трите бора всеки ден пристига ново писмо от Габри: Защо му е на Оливие да мести трупа? Няма логика. Знаеш, че той не е убиецът. Гамаш е все по-разколебан във вината на младия мъж, осъден за убийство. Възможно ли е инспекторът и екипът му да са допуснали фатална грешка?
История и настояще се сблъскват на територията на приказния Квебек, а Арман Гамаш преживява наново ужасните събития от последните месеци, за да загърби сенките от собственото си минало.
Луиз Пени е единствената в света шесткратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.

Сенки в снега — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сенки в снега», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Подложиха на дискусия и намерението да организират нова разпродажба на книги, но предвид провала на последното подобно начинание обсъждането приключи бързо.

Елизабет водеше бележки и полагаше усилия да не повтаря успоредно с говорещите коментарите, които правеше всеки член на съвета. Срещата протичаше като литургия. Позната и по някаква странна причина успокояваща. Едни и същи думи се изричаха отново и отново на всяко събрание. За вечни времена. Амин.

Внезапен звук прекъсна приспивния ритъм на литургията. Беше толкова непривичен и стряскащ звук, че Портър почти подскочи на стола си.

— Какво беше това? — прошепна Кен Хаслъм. По неговите стандарти това си беше почти вик.

— Май е звънецът на входната врата — обади се Уини.

— Звънецът ли? — учуди се Портър. — Не знаех, че имаме звънец.

— Поставен е през 1897 година, когато лейтенант-губернаторът дошъл на посещение, но не успял да влезе — обясни мистър Блейк с такъв тон, сякаш лично бе присъствал на събитието. — Самият аз никога не съм го чувал да звъни.

Но сега го чу отново. Дълъг и пронизителен звън. Елизабет бе заключила входната врата на Литературно-историческото дружество, след като всички се бяха събрали. Правеше го, за да не ги прекъсва никой. Но всъщност рядко ги посещаваше някой, така че действието й бе по-скоро навик, отколкото необходимост. Беше окачила и табелка на масивната дървена врата: „Събрание на управителния съвет. Библиотеката ще отвори на обяд. Благодарим ви. Merci.

Звънецът отново раздра тишината. Някой се бе облегнал на него и си бе заклещил пръста в бутона.

Членовете на съвета продължиха да се гледат мълчаливо.

— Ще отворя — каза Елизабет.

Портър сведе очи към листовете пред себе си. Дотолкова му стигна мъжеството.

— Не — изправи се Уини. — Аз ще отворя. Вие стойте тук.

Проследиха с поглед дребната жена, докато се отдалечаваше по коридора, а после чуха стъпките й по дървеното стълбище. За кратко настана тишина. След минута отново се чу тропотът на краката й по стълбите.

Слушаха стъпките, които наближаваха все повече. Уини стигна до вратата на залата, но спря там. Лицето й изглеждаше пребледняло и сериозно.

— Дошъл е един човек. Иска да говори пред управителния съвет.

— Е? — подкани я Портър. Чак сега, след като възрастната дама бе отишла да отвори вратата, се усети, че той е председателят. — Кой е?

— Огюстен Рено — отвърна Уини и видя израженията на колегите си. Едва ли можеха да реагират по-изненадано, ако ще да бе казала „Дракула“. Макар че при англоезичните изненадата се изчерпваше с повдигане на веждите.

Всички в залата бяха вдигнали вежди, а ако статуята на генерал Улф бе способна да размърда лицето си, навярно щеше да добие същото изражение.

— Оставих го да чака отвън — добави жената в проточилото се мълчание.

Сякаш за да подчертае този факт, звънецът отново проехтя.

— Какво да правим? — попита Уини, но вместо да се обърне към Портър, погледна Елизабет. Всички останали също насочиха очи към нея.

— Трябва да гласуваме — предложи Елизабет накрая. — Да го приемем ли?

— Не е в дневния ред — отбеляза мистър Блейк.

— Точно така — намеси се Портър в опит да изземе обратно властта. Но докато го казваше, гледаше Елизабет.

— Кой гласува „за“ да допуснем Огюстен Рено да говори пред съвета? — попита възрастната дама.

Никой не вдигна ръка.

Елизабет остави писалката си и не отрази гласуването в протокола на събранието. Кимна отсечено, изправи се и обяви:

— Ще му кажа.

— Ще дойда с теб — стана и Уини.

— Не, скъпа, остани тук. Ще се върна след малко. Все пак — спря на вратата и погледна към колегите си и генерал Улф, който се извисяваше над тях — не може да е чак толкова зле.

Но всички знаеха, че не е съвсем така. Когато Огюстен Рено идваше на посещение, нещата не бяха никак на добре.

ГЛАВА ВТОРА

Арман Гамаш се настани на износения кожен диван под статуята на генерал Улф. Кимна на възрастния мъж отсреща и извади писмата от чантата си. След разходка из града в компанията на Емил и Хенри се бе върнал у дома, бе взел пощата и бележника си и бе мушнал всичко в чантата. После бе тръгнал нагоре по хълма с немската овчарка.

Към тихата библиотека на Литературно-историческото дружество.

Сега детективът гледаше издутия жълтеникавокафяв плик, който лежеше на дивана до него. Бе пълен с кореспонденцията, която пристигаше ежедневно в канцеларията му в Монреал. Полицай Изабел Лакост преглеждаше пощата и му я препращаше до домашния адрес на Емил. В плика имаше бележка:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сенки в снега»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сенки в снега» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сенки в снега»

Обсуждение, отзывы о книге «Сенки в снега» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x