Луиза Пенни: Измамна светлина

— Не. Спомняш ли си, че преди няколко месеца, след акцията във фабриката, баща ти замина за град Квебек, за да се възстанови?

Ани кимна.

— Е, докато беше там, започна да го разяжда съмнение. Изпрати ме обратно в Трите бора, за да подновя разследването.

— И ти отиде.

Жан Ги кимна. Разбира се, че бе отишъл. Готов бе на всичко за главния инспектор. Самият той нямаше съмнения обаче. Вярваше, че са пратили в затвора човек, който си го е заслужил. Но все пак замина за селото и започна ново разследване, а накрая стигна до шокиращо разкритие.

Разбра кой е истинският убиец и какви са били истинските мотиви за деянието му.

— Но ти все пак отиде до Трите бора след ареста на Оливие — припомни Рен-Мари. — Днес няма да е първата ти среща с тях след случилото се.

Самата тя бе посещавала селото и се бе сприятелила с Клара, Питър и останалите, макар че не ги бе виждала отпреди арестуването на антикваря.

— Вярно е — съгласи се Арман. — С Жан Ги заведохме Оливие в селото, след като бе освободен от затвора.

— Дори не мога да си представя как се е чувствал тогава.

Гамаш замълча. Спомни си как слънчевите лъчи огряваха ослепително белите преспи. През заскрежените стъкла на прозорците виждаше селяните, които се бяха събрали в бистрото. На топло и сигурно. В камините горяха весели огньове. По масите имаше халби с бира и големи чаши с café au lait [8] Кафе с мляко (фр.). — б. пр. . Ехтеше смях.

Оливие направи няколко крачки и замръзна. На половин метър от затворената врата. Втренчен в нея.

Жан Ги понечи да я отвори, но Гамаш сложи облечената си в ръкавица длан на рамото му, за да го спре. Заедно стояха в хапещия мраз и чакаха. И чакаха. Оливие да направи последната крачка.

Навярно бяха минали само няколко мига, но им се сториха като цяла вечност. Антикварят се протегна, поколеба се само за секунда и после отвори вратата.

— Иска ми се да бях видяла изражението на Габри — промълви Рен-Мари и си представи реакцията на едрия емоционален мъж при завръщането на партньора му.

Арман бе разказал всичко на съпругата си, когато се бе прибрал у дома. Но знаеше, че каквото и да бе въодушевлението, което си представяше Рен-Мари, реалното бе още по-силно. Поне от страна на Габри. Останалите селяни също се радваха да видят Оливие, но…

— Какво има? — попита тя.

— Оливие не е убиец, но както знаеш, по време на разследването и процеса излязоха наяве много неприятни подробности за него. Определено се бе възползвал от приятелството си с Отшелника и от лабилната психика на човека и имаше доказателства, че е откраднал някои от вещите му. Оказа се, че е използвал спечелените пари, за да изкупи тайно голяма част от имотите в Трите бора. Габри дори нямаше представа.

Рен-Мари замълча и се замисли над чутото.

— Интересно, как ли са се почувствали приятелите му? — продума накрая.

И Гамаш се чудеше същото.

— Оливие мрази баща ми? — възкликна Ани — Но как е възможно? Татко го измъкна от затвора. Върна го обратно в Трите бора.

— Да, но той вижда нещата по-иначе. Според него аз съм го измъкнал от затвора. А е попаднал там по вина на баща ти.

Ани зяпна Жан Ги и след секунди поклати глава.

Инспекторът продължи:

— Както знаеш, баща ти се извини. Пред всички в бистрото. Каза, че съжалява за стореното.

— А Оливие какво отговори?

— Че не може да му прости. Още не.

Младата жена се замисли.

— Татко как реагира?

— Не изглеждаше нито изненадан, нито разстроен. Всъщност смятам, че щеше повече да се изненада, ако Оливие му бе дал прошка на мига. Нямаше как да е откровен.

Бовоар знаеше, че по-лошо от липсата на извинение е единствено неискреното извинение.

Трябваше да признае на антикваря поне едно — вместо да се престори, че приема извинението, най-накрая бе казал истината. Ранен бе твърде дълбоко. Не се чувстваше готов да прости.

— А сега? — попита Ани.

— Предполагам, че скоро ще разберем.

— Забележителна е, нали?

Арман Гамаш се обърна към изискания възрастен господин, който стоеше до него.

— Съгласен съм — кимна.

Замълчаха за миг и се вгледаха замислено в картината пред себе си. Коктейлът бе в разгара си и около тях цареше оживление: хора разговаряха и се смееха, приятели обсъждаха новостите в живота си или представяха непознати един на друг.

Но двамата мъже сякаш се бяха отделили в свой собствен малък quartier [9] Квартал, район (фр.). — б. пр. — пространство на покой и тишина.