Карин Фоссум - Окото на Ева

— Девет часа̀ вечерта е доста късен час за оглед на кола — намеси се Скаре, къдрав южняк с открито лице. — По това време през октомври е ужасно тъмно. Ако купувам кола, ще я огледам на дневна светлина. Дали не е нагласено? Един вид капан.

— Ами да. Когато се изпробва кола, се излиза извън главни пътища. Далече от хора.

Сейер се почеса по брадичката с късо изрязаните си нокти.

— Ако е убит на пети октомври, значи е престоял в реката шест месеца. Отговаря ли на състоянието на трупа?

— Точно това е проблемът на съдебните медици — обясни Карлсен. — Не било възможно да се установи времето. Снорасон разказа за жена, намерена след седем години. Тялото й било цяло. Случило се е в Ирландия, в някакво езеро. Говорим за седем години! Леденостудената вода действала като чист консервант. Но все пак нека приемем, че действително се е случило на пети октомври. Извършителят е бил много силен, ако съдя по външността на жертвата.

— Да разгледаме и прободните рани.

Избра снимка от папката, отиде до дъската и я закрепи върху нея. Снимката показваше гърба и врата на Айнарсон, кожата беше внимателно измита и пробожданията се бяха разраснали до кратерообразни ями.

— Изглеждат странни. От петнадесетте намушквания половината са по гръбнака, гърба и таза, а останалите в дясната част на тялото, точно над бедрото. Нанесени са от горе на долу с голяма сила от човек, който си служи по-често с дясната ръка. Ножът е имал дълго тясно острие. Изключително тясно, за да сме точни. Има вероятност да е рибарски нож. А това очевидно е странен начин за нападение. Но ние си спомняме как изглеждаше колата, нали?

Неочаквано тръгна към Сут и го издърпа от стола. Пликчето с бонбоните падна на пода.

— Нужна ми е жертва, ела насам! — подкани Сейер.

Избута служителя пред себе си към бюрото, застана зад него и хвана пластмасовата линия.

— Възможно е да е станало приблизително така. Това е колата на Айнарсон. — Положи младия служител по корем. Брадата му опря в ръба на масата. — Капакът е вдигнат, защото проверяват двигателя. Убиецът бута жертвата по корем и я притиска надолу с лявата ръка, докато му нанася петнадесет удара с дясната. ПЕТНАДЕСЕТ ПЪТИ. — Вдигна линията и я заби в гърба на Сут, докато броеше на глас: едно, две, три, четири — отмести линията и я заби отстрани в тялото, Сут се усука леко, сякаш го беше гъдел — пет, шест, седем, а после пробожда слабините…

— Не! — Сут се изправи ужасен със събрани крака.

Сейер спря и бутна „жертвата“ леко напред, за да я изпрати обратно на стола. Същевременно се мъчеше да прикрие усмивката си.

— Ножът е вдиган многократно. Петнадесет пробождания и много кръв. Трябва да е бликала и да е изцапала дрехите, лицето и ръцете на убиеца, както и колата, и багажника. Шокиращо е, че е преместил колата.

— При всички случаи го е направил в състояние на афект — заяви Карлсен. — Това не е обичайно убийство. Възможно е да са се скарали.

— Може да не са успели да се споразумеят за цената — усмихна се Скаре.

— За да прибегне човек до убийство с нож, трябва да има голям проблем — каза Сейер. — Много по-трудно е, отколкото си мислиш. Но да предположим, че престъплението действително е било планирано и престъпникът е извадил ножа в подходящия момент, например, когато Айнарсон е с гръб, наведен над двигателя.

Затвори очи, сякаш искаше да си представи картината.

— Наложило се е да нанася ударите отзад, затова не е успял веднага. Много по-трудно е да засегнеш жизненоважни органи по този начин. А вероятно Айнарсон е издържал на много удари, преди да издъхне. Със сигурност е било ужасяващо: убиецът нанася удар след удар, а жертвата продължава да вие, от което той се паникьосва и не спира. Може случаят да е такъв. Те винаги си представят не повече от два удара. Но в колко от престъпленията, които сме разглеждали, убиецът се е задоволил с толкова? Веднага се сещам за един случай със седемнадесет пробождания, друг — с тридесет и три.

— Но двамата са се познавали, нали?

— Не се знае доколко. Е, имали са, разбира се, някаква връзка. — Сейер седна и прибра линията в шкафа.

— Ами, ще трябва да започнем отначало. Необходимо е да изясним кой е искал да купи колата. Използвайте списъка от октомври и започнете с първото име. Може да е някой от колегите му.

— Същите хора, така ли?

Сут го погледна въпросително.

— Пак ли ще задаваме нескончаемо същите въпроси?

— Какво искаш да кажеш? — Сейер повдигна вежди.

— Би имало смисъл да издирим нови лица, независимо че отговорите биха могли да са същите. Все пак нищо не се е променило, нали?