Карин Фоссум - Окото на Ева

Сейер примижа над доклада и се почеса по врата. Винаги го впечатляваше как специалистите от Съдебна медицина представят на чертеж полуразложена маса от кожа, коса, кости и мускули, успешно превръщайки я в цял човек. Възраст, килограми, телесни мерки, здравословно състояние, боледувания и операции, състояние на зъбите и наследствени предразположения.

— Остатъци от кашкавал, месо, чушки и лук в коремната кухина — обяви той високо. — Май е ял пица.

— Тези неща виждат ли се след половин година?

— О, и още как. Освен ако рибите не са се възползвали от всичко. И това се случва.

Мъжът с добре звучащото име изглеждаше доста солиден. Караше четиридесет и деветата си година, беше си разгърдил ризата и вените и сухожилията прозираха под кожата, така че тя приличаше на импрегнирано дърво. Имаше насечено и леко ъгловато лице, високи и широки рамене, здравият му тен създаваше впечатление, че не само се поддържа много добре, но ще остане все така запазен. Косата беше права, много къса и стоманеносива, почти като метал, а очите — големи и ясни, с цвят на мокра слюда. Сравнението направи жена му Елиза преди много години. Той смяташе, че се е изразила много хубаво.

Карлсен, от друга страна, беше с десет години по-млад и слаб. На пръв поглед изглеждаше конте без тежест и излъчване, със засукани мустаци и високо пригладена назад коса с впечатляващ обем. Най-младият и най-неопитният сред тях, Йоран Сут, се мъчеше да отвори пакетче гумени бонбони с човешка форма и тропически вкус, без да вдига много шум. Сут имаше гъста, чуплива коса, набито мускулесто тяло и здрав цвят на кожата. Всяка част от тялото му сама по себе си представляваше наслада за окото, ала в комбинация нямаха такъв добър ефект. Той не беше наясно с този комичен факт. До вратата седеше шефът на отдела, Холтеман, тих и безцветен, а зад него жена, също полицейски служител, със светла, късо подстригана коса. До прозореца седеше Якоб Скаре, отпуснал ръка върху рамката на прозореца.

— Как е госпожа Айнарсон? — попита Сейер.

Той винаги се интересуваше от засегнатите. Знаеше, че тя има малко момче.

Карлсен поклати глава.

— Изглеждаше малко объркана. Попита дали в крайна сметка ще й изплатят застраховката, а после избухна в пристъп на отчаяние, защото е помислила първо за парите.

— Защо не е получила нищо досега?

— Защото досега нямаше труп.

— Ще се свържа с компетентните лица — ангажира се Сейер. — От какво са преживявали последната половин година?

— От социални помощи.

Сейер поклати глава и запрелиства доклада. Сут мушна в устата си зелено гумено човече, от което само краката останаха да стърчат навън.

— Автомобилът — продължи Сейер — е открит на бунището. Ровихме се в боклука дни наред. В действителност той е убит на друго място, вероятно на брега на реката. После убиецът се е качил в колата и я е закарал до бунището. Наистина е съвсем невероятно Айнарсон да е преседял в реката половин година и тялото да не е изплувало по-рано. Извършителят доста дълго е живял с надеждата то никога да не се появи. Но сега попадна в капана. Предполагам, че разкритието ще си го бива.

— Дали не се е заклещил някъде?

— Не знам. И това също е странно, защото на дъното има само пясък, а и неотдавна го почистваха. Има вероятност да е бил притиснат до речната стена и да не е могъл да се движи по течението. Между другото, изглеждаше сравнително добре, както и предполагахме, че ще изглежда.

— Автомобилът беше измит, а отвътре изчистен с прахосмукачка, таблото — излъскано — добави Карлсен. — Навсякъде восък и почистващи препарати. Излязъл е от вкъщи, за да я продаде.

— Дори и съпругата му не знаеше на кого е щял да я продаде — припомни Сейер.

— Тя не знаеше абсолютно нищо, но при тях това се оказа нещо нормално.

— Някой, който да е звънял и да го е търсил?

— Заявил доста ненадейно, че е намерил купувач. Сторило й се е странно. Живял е много пестеливо, за да купи тази кола, после я е поправял с месеци, гледал я е като домашен любимец.

— Не е изключено изведнъж да са му потрябвали пари — предположи Сейер и стана. Започна да се разхожда из стаята. — Трябва да открием този купувач. Интересно е какво се е случило между тях. Според жена му в портфейла е имал сто крони. Ще се наложи да претърсим колата отново. В нея е седял човек и е шофирал няколко километра. Този човек е убиец. Би трябвало да е оставил следи.

— Колата е продадена — вметна Карлсен.

— За това не помислих.