Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

Сара извика.

— Не го прави. Течението ще те повлече!

Той се обърна наполовина, прецени, че тя има право — нямаше да се справи, щяха да потънат и двамата. Но не можеше да остане безучастен, да стои и да гледа как жената умира. Сара изтича надолу по стъпалата, хвана го за ръката и изкрещя в пулсиращата му глава.

— Няма да го правиш!

„Страхува се“, помисли си той учуден. В следващия момент тялото изчезна. Проследи с поглед малко петънце пяна. Видя бурното течение и си помисли: „Сега и аз се давя, както се удави тя“. Вдигна ръце и духна в тях.

— Беше жена — изрече тихо.

Потупа се по бедрото и намери телефона си. Колберг стоеше на ръба и лаеше. От всички страни се стичаха хора. „Да стоиш така — мислеше си той, — напълно неподвижен и просто да гледаш как някой потъва. Как може човек да постъпи така?“

Пожарът започна от кухнята. Кафе машината, стояла включена с часове, се бе загряла до червено. Малките пламъци бързо се разраснаха и облизаха пердето с буйни езици. Скоро обхванаха червения стол и пътеката на пода. Сега топлината трептеше в стаята, топеше пластмасата, разни предмети падаха и разнасяха огъня още по-нататък, към следващата и към следващата стая. През прозорците отвън се виждаха яростни пламъци. Един колоездач забеляза трептящата светлина. Пожарната бригада пристигна след седем минути, последвана от криминалните техници. Проправиха си път навътре, претърсиха стаите. Капакът към избата зееше като разтворена паст. Погледнаха надолу. Изтриха потта и чернилката от осветените си лица.

Беше тъмно като в гроб. Един полицай запали джобно фенерче. Обиколи наоколо с лъча светлина. Долу на пода лежеше нещо сиво-бяло. Дойдоха още полицаи. Стъпиха предпазливо на най-горното стъпало, огледаха следващото, докато светеха с фенерите си, и накрая гласовете им затихнаха. Взираха се в покривалото. Най-долу се наложи да го прескочат и да застанат отстрани. Найлонът, омекнал от топлината, вече не шумолеше. Отгърнаха го. Вгледаха се ужасени в това, което лежеше под него. Някаква невъобразима маса от найлон, коса и кожа. С две думи — нещо неописуемо.

Десети септември.

От погребението на майка си най-ясно си спомняше звука от сух пясък върху капака на ковчега. Не му излизаше от главата. Отвори прозореца, за да проветри стаята, седна и започна отначало. Върху бюрото му се трупаха различни фрагменти от голямата трагедия. Картината, макар и още неясна, бавно придобиваше форма. Но той не можеше да повярва на собствените си очи. Как се бе случило това. И защо? Извадиха от реката тялото на Ирма на следващата вечер след удавянето. Беше се спряло в стара, прогнила основа под моста, по който минаваше магистралата. Лежеше там и се поклащаше на трепкащата светлина. Речната вода бе измила торбичката, но тя все още стоеше на мястото си под тесния потник. И пожарът. И онова, което намериха в избата. Какво означаваше всичко това? Мисълта, че бе стоял в кухнята й, на няколко метра от него. Спомни си обзелото го усещане, когато стоеше там пред нея. Заключението, което си направи веднага: тя не е съвсем наред.

И какво от това? Това не му даваше основание да претърси къщата.

Вдигна поглед при влизането на Якоб Скаре. Зашумоли с документите.

— Не е за вярване — мърмореше той. Докладът бе изпратен от Съдебна медицина. Отпусна се тежко на един стол. Сейер зачете на глас:

„Четиримесечно момче е намерено мъртво в леглото. Според аутопсията смъртта е настъпила в резултат на епидурален хематом — кръвоизлив между черепа и твърдата мозъчна обвивка, предизвикан от травма на главата. Този тип хематоми се развиват за определен период от време. Водят до повишено налягане, като кръвоизливът се разпространява към продълговатия мозък, където въздейства на дихателния център. С други думи, детето е починало, защото е спряло да диша. Непосредствено след инцидент детето може да изглежда напълно нормално, без видими симптоми. Дежурният лекар не носи вина за преценката си. Няколко часа след травмата настъпват умора или отпуснатост, частична или пълна загуба на съзнание. Заключението е следното: детето е починало като пряко следствие от падането от количката, което на свой ред е било причинено от нападението срещу майката“.

— Дали щяхме да успеем да обвиним Андреас в непредпазливост и последвала от нея смърт? — зачуди се Скаре.

Сейер се усмихна скептично.

— Не, дори и при най-зле настроения съдия в страната. Те са дръпнали чанта от количката й. Не са я докоснали. Това е просто кражба. Максималното наказание е три години, но дори и това нямаше да му отсъдят. Младо момче. Първо провинение. Щеше да се отърве с ужаса. И предупреждение.