Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

— От време на време изпитвам потребност да съм малка. Малко момиченце. Това е най-хубавото, което мога да си представя.

Сипа си мляко в една чаша. Малко момиченце? Няма ли да свърши най-сетне? Не мирише ли малко на хашиш? Изведнъж се почувства толкова уморен. Но се пренастрои. Помисли си: „Отивам в хола. Искам да гледам новините“. Тя седеше до масичката със слушалка, притисната здраво под брадичката. Чу го, обърна се и му намигна хитровато. Той искрено се обърка, филийката яйце се плъзна по чинията и се насочи към ръба. Колберг легна отстрани, ноздрите му слабо вибрираха. Сейер се съсредоточи върху кръгчето яйце.

— Трябва да затварям — каза изведнъж Сара. — Мога да се обадя пак, когато имам нужда от теб, нали?

Усмихна се на стената над масичката с телефона — там, където той беше окачил календар и стара диплома от стрелбището. Беше отличен стрелец.

— С какво съм облечена?

Тя се огледа от горе до долу — носеше зелени кадифени панталони и карирана фланелена риза.

— С красива червена рокля от чиста коприна без ръкави. И съм златистокафява. Тъкмо се връщам от Израел. Говориш с еврейка. Някога бил ли си с еврейка?

Сейер, тъкмо отхапал от филийката, сега опита да я преглътне. Погледна кучето и изведнъж се зарадва, че то не разбира. Включи телевизора и вторачи поглед в екрана, в лицето, което четеше новини. Но той не ги чуваше, защото беше намалил звука. Беше го направил от чиста учтивост. Но сега си науми да го увеличи до дупка и да я принуди да хлопне слушалката. На екрана течеше война. Военен самолет излетя от един кораб и се стрелна в небето като светкавица от метал. Почувства ускорението, както си седеше на стола.

— Лека нощ, скъпи.

Сара приключи разговора. Приближи се и подпря дупе на страничната облегалка на фотьойла му.

— Не видя ли, че има печено говеждо в хладилника? — попита учудена.

Говеждо? Не бе видял подобен деликатес; беше я слушал, напълно объркан. Освен това яйцата бяха отлични. Малко повече холестерол, наистина, но пък богати на протеини, а той имаше нужда от тях, за да поддържа мускулната си маса.

— С кого говори? — попита безизразно.

— Със секс телефона — отговори тя и се засмя, отмятайки настрани дългия си бретон, без изобщо да се смути.

Той мълчеше. Всъщност изобщо не беше гладен.

— Беше ми скучно. Нямаше те.

— Знаеш ли колко струва? — изтърси той.

И тогава тя започна да се смее. Имаше изненадващ, силен смях. Той не разбираше на какво се смее. Всъщност май му се искаше да остане сам.

— И откъде знаеш ти, мили ми мъжо, че секс телефонът е страшно скъп?

Не отговори, просто седеше там като глупак. Тя го целуна по щръкналата сива коса.

— Звъняла съм много пъти. Мога да си платя. Печеля повече от теб — и се разсмя още по-силно.

— Но — заекна той, — защо?

— Забавно е. От другия край седи жив човек. — Наведе се напред и прошепна в ухото му. — Трябва да опиташ някой път!

Той продължаваше да зяпа филийката яйце. Беше въпрос на време Колберг да я грабне.

— Къде намери номера? — попита объркан.

— Във вестника. Има голям избор. В зависимост от предпочитанията ти. Не си ли любопитен?

— Не.

— Дават ти всичко, което пожелаеш; което е възможно да бъде изпратено по кабел все пак. А то не е малко!

Той вдигна филийката. Отхапа и задъвка бавно.

— Замръзнал си — отбеляза Сара, допирайки ръката му до бузата си. Беше топла като жив въглен.

— Не е зле понякога да можем да се позабавляваме в този живот, нали?

Да се позабавляваме? Важно ли е? В Конрад Сейер се всели дявол. Стана от стола и се надвеси над нея с всичките си сто деветдесет и шест сантиметра, а тя стоеше учудена като малко момиченце и гледаше притеснена нагоре към него. Той си помисли: „По-силен съм от нея. Мога да я вдигна и да я отнеса. Дори да се дърпа и да се извива, няма шанс“. Хвана я здраво през кръста и я вдигна от ръкохватката на фотьойла. Тя пищеше щастливо, но той отбеляза с вътрешно задоволство леката следа от паника, докато я пренасяше през стаята като кукла. Спря пред стария шкаф, навярно тежък цял тон и стоял на улица „Гамле Мьолевай“ през всички тези години. Присви колене и събра сили, за да я насади с категорично движение отгоре му. Беше хубаво място. Тя пищеше от смях.

— Стой мирно — заповяда й и отстъпи няколко крачки. — Ако шаваш, ще се преобърнеш.

— Искам долу — изпъшка тя.

— Не може. Тогава цялото това нещо ще се преобърне!

— Няма да ме оставиш тук — смееше се, докато колебливо се опитваше да се спусне напред към ръба, но спря, когато усети, че шкафът се движи под тежестта й.