Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Абе да му се не види, защо това да е важно, мамка му? — избухна Дъфийлд. Нравът му, както очакваше Страйк, бе сприхав и фитилът му беше къс. — Да не искаш да изкараш, че е моя вината, дето тя е скочила от балкона си? Как може първата ни раздяла да има нещо общо с това, тъпако? Та тя беше два месеца преди смъртта й. Мамка му, що не взема и аз да стана детектив и да задавам куп тъпи въпроси? Явно се плаща добре, стига да докопаш малоумен и богат клиент.

— Еван, недей така — намеси се Киара притеснено. — Каза, че искаш да помогнеш…

— Да, искам да помогна, но честно ли е това, по дяволите?

— Няма проблем, ако не желаеш да отговориш — поясни Страйк. — Пред мен не си задължен да го правиш.

— Нямам какво да крия, просто това са лични неща. Разделихме се — викна той — заради дрогата и заради това, че семейството и приятелите й наливаха в главата й отрова срещу мен, и защото нямаше доверие на никого заради шибаните медии. Заради всичкото това напрежение. — Треперещите пръсти на Дъфийлд се изкривиха като нокти на хищна птица и той закри с длани ушите си. — Напрежение, натиск отвсякъде, ей затова се разделихме.

— Спомена за много дрога по това време, така ли беше?

— Да.

— И на Лула не й харесваше?

— Хората около нея й втълпяваха, че не й харесва.

— Кой например?

— Например семейството й, проклетият Ги Соме. Тоя малък гаден педал.

— Като каза, че на никого не е имала доверие заради медиите, какво имаше предвид?

— По дяволите, че не е ли очевидно? Не го ли знаеш от собствения си баща?

— От баща си знам нищо и половина — хладнокръвно съобщи Страйк.

— Ами че те подслушваха телефона й, човеко, а от това ти става гадно. Нямаш ли въображение? Тя взе да става параноична, твърдеше, че хората продават истории за нея. Опитваше се да държи сметка какво е казала по телефона и какво не, кой би могъл да е разправил еди-коя си клюка пред репортери. Това й обърка главата.

— Теб обвинявала ли е, че продаваш истории?

— Не — троснато отвърна Дъфийлд, а после със същата жар добави: — Да, понякога. „Откъде знаеха, че ще идваме тук? Откъде знаеха, че съм ти казала това?“ И прочие, и прочие… Обяснявах й, че това си върви ведно със славата, но тя искаше да яде омлет, без да строши яйцата.

— И ти никога не си продавал истории за нея на пресата?

Чу как Киара рязко си пое въздух.

— Не, по дяволите, не съм — тихо изрече Дъфийлд, като удържа погледа на Страйк, без да мигне. — Не съм, по дяволите. Разбра ли?

— И за колко дълго се разделихте?

— За два месеца горе-долу.

— И сте се събрали отново седмица, преди тя да умре?

— Да. На партито на Мо Инис.

— И сте имали церемония за обвързване четирийсет и осем часа по-късно? В къщата на Карбъри в Котсуолдс?

— Да.

— Кой знаеше, че това ще се случи?

— Беше спонтанно. Купих халките и просто го направихме. Беше толкова красиво.

— Наистина беше — промълви тъжно Киара.

— Защото тогава телефоните ви не са били подслушвани. Сменили сте номерата си.

— Нямам идея дали са били подслушвани, или не. За това питай боклуците, дето го вършат.

— Тя говорила ли ти е за опитите си да открие баща си?

— Че той беше умрял… Какво, имаш предвид истинския ли? Да, проявяваше интерес, но нищо не стана. Майка й не знаеше кой е бил той.

— Не ти ли е казвала дали е успяла да открие нещо за него?

— Помъчи се, но доникъде не стигна, затова реши, че ще запише да учи африкански науки. Ей това щеше да е нейният татко — целият шибан континент Африка. Проклетият Соме стоеше зад всичко това, той й мътеше главата, както винаги.

— По какъв начин?

— За него всичко, което я откъсваше от мен, беше добро. Искаше да я има за себе си. Беше гадно обсебващ. Обичаше я. Знам, че е педал — добави нетърпеливо Дъфийлд, когато Киара понечи да възрази, — но не е първият от тия, които познавам, дето са превъртели заради приятелка. Чукаше се с мъже на поразия, но в същото време не искаше да я изпуска от поглед. Разиграваше й истерични сцени, ако тя не отидеше да се види с него, не й даваше да работи за друг. Мен ме мрази и в червата. Ама и аз него също толкова, гадния му дребосък. Опитваше се да свали Лу с Дийби Мак. Много би се изкефил двамата да се изчукат и аз да бъда изваден от картинката. А после тя да му разправя подробности. Щеше да я накара да го представи и да има снимки на шибаните си дрехи, облечени от гангстера. Никак не е глупав Соме. Непрекъснато я използваше в интерес на бизнеса си. Прекарваше я да му работи евтино или направо безплатно и тя беше достатъчно глупава да му се връзва.