Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Да, за да попреча на гадните отрепки — кимна той към прозореца — да продават мои снимки, на които съм скапан или ядосан. Много мразят, като си скриваш лицето. Лишаваш ги от прехраната им на паразити. Един от тях се опита да свали Вълчо от мен, но успях да го задържа. Качих се в колата и от задното стъкло им предоставих няколко пози на Вълчо, вдигнал среден пръст. Стигнах до ъгъла на Кентигърн Гардънс, а там навсякъде имаше други папараци, още повече. Прецених, че тя вече трябва да е влязла.

— Знаеше ли кода за отваряне на вратата?

— Деветнайсет шейсет и шест, да. Но се сетих, че сигурно е поръчала на охраната да не ме пуска горе. Нямах намерение да влизам пред цялата паплач, та после да ме видят изхвърлен навън само след пет минути. Опитах се да й позвъня от колата, но тя не отговори. Реших, че вероятно е слязла на долния етаж да поздрави гадния Дийби Мак с добре дошъл в Лондон. Така че отидох при един човек за болкоуспокояващо.

Той изгаси цигарата си върху карта за игра на ръба на масата и започна да търси още тютюн. В желанието си да запази ритъма на разговора Страйк му предложи от своите цигари.

— О, благодаря. Много благодаря. Да. Та казах аз на шофьора да ме остави там и отидох да посетя приятеля си, който впоследствие даде пълни показания пред полицията по въпроса, както би се изразил чичо Тони. После поскитах малко, има запис от охранителна камера, който го потвърждава, и накрая към… Колко беше? Около четири часа?

— В четири и половина — каза Киара.

— Да, отидох да пренощувам у Киара.

Дъфийлд всмукна дим от цигарата, вгледан в огънчето й, после го издуха и заяви весело:

— Така че задникът ми е покрит, нали тъй?

На Страйк никак не му допадна неговото задоволство.

— А кога научи, че Лула е мъртва?

— Киара ме събуди и ми каза. Не можех… Мамка му, направо бях… Някакъв шибан ад.

Той постави двете си ръце върху главата си и се втренчи в тавана.

— Не можех да повярвам… Направо не повярвах, мамка му…

Страйк го наблюдаваше и видя с очите си как човекът насреща му осъзнава, че момичето, за което бе говорил така лековато, което според собствените му думи бе провокирал, дразнил и обичал, си бе отишло от света окончателно и безвъзвратно, че се бе размазало върху заснежения асфалт и че отношенията им вече по никакъв начин не можеха да бъдат оправени. За миг Дъфийлд, все още загледан в тавана, сякаш се ухили от ухо до ухо и лицето му се превърна в гротеска; бе гримаса на болка, породена от усилието да сдържи сълзите си. Ръцете му се смъкнаха надолу и той зарови лицето си в тях с опряно на коленете чело.

— О, миличък — промълви Киара, като остави със звън чашата си с вино върху масата и се протегна да положи длан върху кокалестото му коляно.

— Това истински ме извади от релси — изрече задавено Дъфийлд изпод ръцете си. — Направо ме разтърси. Аз исках да се оженя за нея. Обичах я, по дяволите. Мамка му, не искам да говоря повече за това.

Той скочи и излезе от стаята, като подсмърчаше и бършеше носа си в ръкава.

— Нали ти казах? — прошепна Киара на Страйк. — Истинска развалина е.

— О, кой знае. Явно си е стъпил на краката. Вече цял месец е без хероин.

— Знам и не искам да се връща отново към него.

— Бях много по-мек, отколкото щяха да са при полицейски разпит. Направо проявих любезност.

— Обаче изражението ти е ужасно. Много строго и такова, сякаш не вярваш и на една негова дума.

— Мислиш ли, че той ще се върне?

— Да, ще се върне, разбира се. Моля те, бъди по-мил…

Тя бързо се облегна на стола си, когато Дъфийлд отново влезе в стаята; лицето му беше мрачно, но с овладяно изражение. Отпусна се тежко в същото кресло, където бе седял и преди това, и каза на Страйк:

— Свършил съм цигарите. Може ли още една от твоите?

Неохотно, защото му бяха останали само три, Страйк му подаде цигара, запали му я и попита:

— Склонен ли си да продължим разговора?

— За Лула ли? Ти приказвай, ако искаш, аз нямам какво повече да кажа. Не разполагам с друга информация.

— Защо се разделихте? Питам за първия път, вече ми стана ясно защо те е зарязала в „Узи“.

С крайчеца на окото си забеляза как Киара направи лек жест на негодувание; очевидно такъв въпрос не се квалифицираше като „по-мил“.

— Какво общо има това, по дяволите?

— Всичко е от значение — отвърна Страйк. — Рисува картина на това какво е ставало в живота й. Помага да се обясни защо би се самоубила.

— Мислех, че търсиш убиец.

— Търся истината. И така, защо се разделихте първия път?