Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Здравей, приятел — рече Дъфийлд и протегна ръката си, която Страйк разтърси.

Както и други заклети женкари, които Страйк бе срещал, гласът и маниерите на Дъфийлд бяха леко престорени. Може би такива мъже се феминизираха от постоянното си женско обкръжение или пък това бе начин да обезоръжат плячката си. С плавен жест на ръката Дъфийлд даде знак на останалите да се сместят, та Киара да може да седне. Брюнетката изглеждаше съкрушена. Страйк бе оставен сам да си намери табуретка, да я дотътри до масата и да попита Киара какво иска да пие.

— Вземи ми бузи-узи — отвърна тя — и плати с моите пари, сладурче.

Коктейлът й силно лъхаше на перно. Страйк взе за себе си вода и се върна на масата. Киара и Дъфийлд вече почти бяха допрели носове и си говореха, ала когато Страйк остави питиетата на масата, Дъфийлд се обърна към него.

— И тъй, къде се подвизаваш, Корморан? В музикалния бизнес ли?

— Не — отвърна Страйк. — Детектив съм.

— Хайде бе — подхвърли Дъфийлд. — Кого мислят, че съм убил този път?

Групичката около него си позволи кисели или нервни усмивки, но Киара отсече:

— Без такива шеги, Еван.

— Не се шегувам, Киара. Ще забележиш, когато го правя, защото съм адски забавен.

Брюнетката се изкиска.

— Казах, че не се шегувам — тросна й се Дъфийлд.

Брюнетката трепна, сякаш я бе зашлевил. Останалите едва доловимо се отдръпнаха въпреки теснотията. Подхванаха свой разговор, като за момента изключиха Киара, Страйк и Дъфийлд.

— Еван, това не беше хубаво — смъмри го Киара, ала упрекът й прозвуча повече като милувка и Страйк забеляза, че погледът й, хвърлен към брюнетката, не съдържа съчувствие.

Дъфийлд забарабани с пръсти по ръба на масата.

— И що за детектив си, Корморан?

— Частен.

— Еван, скъпи, Корморан е нает от брата на Лула…

Ала Дъфийлд явно бе забелязал при бара някого или нещо в негов интерес, защото скочи и изчезна сред хората, струпани там.

— Винаги е бил малко импулсивен — извинително обясни Киара. — Плюс, че още е много чувствителен на тема Лули. Така е — настоя тя едновременно сърдито и развеселено, когато Страйк вдигна вежди и отправи красноречив поглед към пищната брюнетка, която седеше намусена и крепеше празна чаша от мохито. — Имаш нещо на елегантното си сако — добави Киара и се наведе да изчисти прашинките, които Страйк подозираше, че са трохи от пица. Силно го лъхна сладкият й наситен парфюм. Сребристата материя на роклята й беше толкова корава, че седеше като броня, щръкнала встрани от тялото й, така че той получи пряка видимост към малките й бели гърди с розови като вътрешността на мида зърна.

— Какъв парфюм си сложила?

— Новия на Ги — отвърна тя. — Казва се „Еприз“, в превод от френски „завладяваща“.

— Знам — каза той.

Дъфийлд се върна с ново питие, като си проправи път през множеството. След него се извръщаха лица, притеглени от аурата му. Краката му в прилепналите джинси изглеждаха като черни шомполи за почистване на тръби, а с тъмните сенки около очите си приличаше на покварен Пиеро.

— Еван, миличък — подхвана Киара, — Корморан разследва…

— Той те чу още първия път — прекъсна я Страйк. — Няма нужда.

Очевидно актьорът чу и това. Дъфийлд бързо си изпи питието и подхвърли няколко коментара към групата около себе си. Киара отпиваше от коктейла си, а после попита Дъфийлд:

— Как върви филмът, миличък?

— Чудесно. Е, нали знаеш. Пласьор на дрога със склонност към самоубийство. Не е особено предизвикателство.

Всички се усмихнаха, освен самия Дъфийлд. Той отново забарабани по масата, а краката му заподскачаха в такт.

— Отегчих се — обяви той.

Погледна с присвити очи към вратата, а всички от групата се втренчиха в него с нескрито желание да бъдат поведени заедно.

Дъфийлд премести поглед от Киара към Страйк и обратно.

— Искате ли да идем у дома?

— Супер — писна Киара и отправи злобничък тържествуващ поглед към брюнетката, след което довърши питието си на един дъх.

Извън ВИП зоната две подпийнали момичета налетяха на Дъфийлд; едното от тях вдигна блузата си и го заумолява да се подпише на гърдите й.

— Без мръсотии, душко — отсече Дъфийлд и я бутна, за да мине. — Имаш ли кола, Кики? — подвикна той през рамото си, докато си проправяше път през тълпата, игнорирайки подвикванията и сочещите към него пръсти.

— Да, миличък — високо отвърна тя. — Сега ще се обадя на шофьора. Корморан, скъпи, у теб ли е телефонът ми?

Страйк се запита как ли папараците отвън ще изтълкуват излизането на Киара и Дъфийлд заедно от клуба. Тя крещеше в айфона си. Като стигнаха до входа, Киара ги спря.