Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Забеляза ли Лула да телефонира на някого, докато бяхте заедно?

— Не — отвърна Киара, след като помисли малко. — Знам, че често си поглеждаше телефона, но с никого не говори, доколкото си спомням. Ако е звъняла на някого, правила го е тихомълком. На няколко пъти излиза от стаята.

— Според Брайъни е била възбудена от пристигането на Дийби Мак.

— О, за бога — нетърпеливо изрече Киара. — Всички ние бяхме далеч по-възбудени, и Ги, и Брайъни, дори и аз мъничко — призна тя с умилителна честност. — Но Лули не чак толкова. Тя беше влюбена в Еван. Не вярвай на всичко, което Брайъни дрънка.

— Лула имаше ли лист хартия у себе си, спомняш ли си? Синьо листче, на което е писала?

— Не — поклати глава Киара. — Защо? Какво е било?

— Още не знам — каза Страйк и внезапно Киара зяпна поразена.

— Боже, да не ми казваш, че е оставила предсмъртно писмо? О, господи. Това вече би било наистина откачено. Но не! Би означавало, че вече е била решила да го направи.

— Може и друго да е било — поясни Страйк. — Споменала си по време на следствието, че Лула е изразила намерение да остави всичко на брат си, нали така?

— Да, точно така — потвърди сериозно Киара и кимна. — Ето какво стана. Ги беше изпратил на Лула от онези приказни чанти от новата колекция. Знаех, че на мен няма да ми прати, макар и аз да бях в рекламата. Така или иначе разопаковах бялата, беше „Кашил“, истинска красота. Имаше подвижна копринена подплата и той я беше десенирал специално за нея с изумителна африканска шарка. Казах ей тъй, на шега: „Лули, ще ми я дадеш ли тази?“. А тя отвърна извънредно сериозно: „Оставям всичко на брат си, но съм сигурна, че той би ти дал каквото поискаш да имаш“.

Страйк наблюдаваше и се ослушваше, за да долови някакъв знак, че тя лъже или преувеличава, ала думите прозвучаха непринудено и искрено.

— Това е много странно изказване, не мислиш ли? — коментира той.

— Да, може би. Но Лули си беше такава, понякога ставаше мрачна и драматична. Ги често й казваше: „Не го раздавай чак толкова куку, Кукувице“. Така или иначе — въздъхна Киара, — тя не пое намека за чантата „Кашил“. Надявах се просто да ми я даде, та тя имаше цели четири.

— Можехте ли да се наречете близки двете с Лула?

— О, да, абсолютно, тя ми казваше всичко.

— Няколко души споменаха, че не се доверявала лесно. Бояла се, че с доверието й може да се злоупотреби пред пресата. Чух, че изпитвала хората, за да е сигурна дали да им вярва.

— О, да, на моменти ставаше малко параноична. Особено след като истинската й майка започна да продава истории на пресата. Ако щеш вярвай, попита ме — заяви Киара, като размаха цигарата си — дали съм казала на някого, че отново се е събрала с Еван. Хайде де. Такова нещо не можеше да остане в тайна. Всички за това приказваха. Уверявах я: „Лули, има нещо по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб“. Това е Оскар Уайлд — добави тя любезно. — Но Лули не харесваше тази страна на славата.

— Ги Соме смята, че Лула не би се събрала отново с Дъфийлд, ако той не е бил извън страната.

— Типично за Ги да го каже. Той постоянно се стремеше да закриля Лули. Обожаваше я, истински я обичаше. Смяташе, че Еван е нещастие за Лули, ала той не познава истинския Еван. Може да е много сбъркан, но е добър човек. Неотдавна отиде да посети лейди Бристоу. Попитах го: „Защо ти трябваше да се подлагаш на това, Еван?“. Не знам дали си наясно, но нейното семейство го мрази. Знаеш ли какво ми отговори? „Просто исках да поговоря с някого, на когото му е мъчно колкото на мен, че нея я няма вече.“ Не е ли адски тъжно, а?

Страйк прочисти гърлото си.

— Пресата е направо безпощадна към Еван, толкова е несправедливо. Каквото и да стори, в техните очи все е сбъркал.

— Дъфийлд е дошъл при теб в нощта, когато тя е умряла, нали?

— Господи, да. Ето и ти сега — възкликна негодуващо Киара. — Изкараха го, сякаш сме се чукали или кой знае какво! Нямал пари, а шофьорът му изчезнал и той прекосил Лондон пеша, за да дойде да преспи у дома. Спа на дивана. Така че бяхме заедно, когато чухме новините. — Тя вдигна цигарата към плътните си устни и всмукна силно с поглед, закован в пода. — Беше ужасно. Не можеш да си представиш. Ужасно. Еван беше… господи. А после — промълви тя едва чуто — всички гракнаха, че е бил той. След като Танзи Чилингъм обяви, че чула караница, медиите направо полудяха. Беше кошмарно.

Тя вдигна поглед към Страйк и отмести с ръка косата от лицето си. Острата светлина от тавана изтъкваше съвършената й костна структура.