Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Не си се виждал с Еван, нали?

— Не.

— Искаш ли да се запознаеш с него? Можеш да дойдеш с мен сега. Каза, че тази вечер ще е в „Узи“.

— Би било чудесно.

— Супер. Почакай.

Тя скочи и извика през отворената врата:

— Ги, сладурче, може ли да нося роклята тази вечер? Хайде, съгласи се, ще ходя в „Узи“.

Соме влезе в малката стая. Зад очилата изражението му бе уморено.

— Добре. Гледай да те снимат. Но само смей да я съсипеш, ще те дам под съд.

— Няма да я съсипя. Ще водя Корморан да го запозная с Еван.

Тя напъха цигарите в огромната си чанта, в която бяха и дневните й дрехи, и я метна през рамо. С високите си токове беше само един пръст по-ниска от детектива. Соме погледна Страйк с присвити очи.

— Погрижи се да изпотиш малката гадинка.

— Ги! — нацупи се Киара. — Не бъди ужасен.

— И умната, млади господарю Рокъби — с обичайната си нотка злоба добави Соме. — Киара е голяма мръсница, нали, драга моя? При това също като мен си пада по едрите.

— Ги! — изписка Киара, престорено скандализирана. — Хайде, Корморан, отвън ме чака шофьор.

Тъй като вече беше предупреден, Страйк не беше толкова изненадан, като видя Кийрън Коловас-Джоунс, колкото шофьорът се смая, като видя него. Коловас-Джоунс държеше отворена лявата врата за пътническата седалка слабо осветен от лампата в колата, ала Страйк забеляза мигновената промяна в изражението му, като видя кой придружава Киара.

— Добър вечер — поздрави го Страйк, като заобиколи колата, за да си отвори вратата и да седне до Киара.

— Кийрън, вече познаваш Корморан, нали? — каза Киара, докато сядаше. Роклята й се качи нагоре по дългите й бедра. Страйк не би се заклел, че тя носеше нещо под нея. Във всеки случай, когато беше с белия гащеризон, нямаше сутиен.

— Здравей, Кийрън — каза Страйк.

Шофьорът му кимна в огледалото за обратно виждане, но не каза нищо. Възприел бе строго професионално поведение, каквото според Страйк надали му бе присъщо в отсъствието на детективи.

Колата се отдели от бордюра. Киара отново се зае да рови в чантата си. Извади флаконче парфюм и обилно напръска лицето и раменете си. После постави блясък върху устните си, като през цялото време не спираше да говори.

— Какво ще ми трябва? Пари. Корморан, бъди добър, дръж това в джоба си. Не възнамерявам да тътря вътре тази грамаданска чанта. — Тя му подаде пачка смачкани двайсетачки. — Много си миличък. О, ще ми трябва и телефонът. Имаш ли джоб за телефона ми? Боже, какъв безпорядък е в тая чанта.

Тя я пусна на пода в колата.

— Като каза, че мечтата в живота на Лула била да намери истинския си баща…

— О, така беше, да. Тя непрекъснато говореше за това. Много се развълнува, когато онази кучка, родната й майка, й каза, че бил африканец. Ги все мърмореше, че това са пълни глупости, но той направо мразеше тази жена.

— Значи е познавал Марлийн Хигсън?

— О, не, просто му беше ненавистна цялата идея за нея. Виждаше как Лули се превъзбужда и искаше да я защити от разочарования.

Толкова много защитници, рече си Страйк, докато колата зави в тъмното. Нима Лула е била тъй крехка?

Тилът на Коловас-Джоунс бе сковано изправен, а очите му по-често от необходимото се преместваха върху лицето на Страйк.

— А после Лули помисли, че е напипала следите на истинския си баща, но нищо не излезе от това. Задънена улица. Да, много тъжно беше. Тя наистина повярва, че го е открила, после всичко изтече като пясък между пръстите й.

— Каква беше тази следа?

— Нещо, свързано с колежа. Майка й го беше споменала. Лули реши, че е открила къде е учил, и започна да преглежда архивите им с онази нейна смешна приятелка…

— Рошел? — предположи Страйк. Мерцедесът вече се движеше по Оксфорд стрийт.

— Да, Рошел, точно така. Лули се беше запознала с нея в клиниката. Беше невероятно мила с нея. Водеше я на пазар и къде ли не. Така или иначе не го откриха, не си спомням по каква причина.

— Мъж на име Ейджиман ли търсеше тя?

— Не помня да ми е споменавала тази фамилия?

— Или Оусу?

Киара обърна към него красивите си светли очи, в които се четеше смайване.

— Това е истинската фамилия на Ги.

— Знам.

— Боже мой — изкиска се Киара. — Бащата на Ги никога не е учил в колеж. Бил е шофьор на автобус. Пребивал Ги, защото непрекъснато правел скици на рокли. Тъкмо поради това Ги си е сменил името.

Колата намали скоростта. Дългата опашка от хора, простираща се по дължината между две пресечки, водеше до дискретен вход, който би могъл да е и на частна сграда. Пред белите му колони се бе струпала групичка от тъмни фигури.