Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Киара още носеше коравата сребриста минирокля, в която беше позирала за последните снимки. Тънка и ъгловата, с млечнобяла кожа и почти толкова светла руса коса, с бледосини раздалечени очи, тя протегна безкрайно дългите си крака в обувки с платформа, вързани с дълги сребристи панделки, и запали цигара „Марлборо лайт“.

— Боже, не мога да повярвам, че си син на Рокърс! — задъхано рече тя с разширени очи и полуотворени пълни устни. — Колко невероятно странно! Познавам го, той покани мен и Лули на рекламното си парти за диска с най-големите хитове миналата година! Познавам и братята ти Ал и Еди. Те ми казаха, че имат по-голям брат в армията. Боже. Направо е щуро. Приключи ли, Брайъни? — попита Киара натъртено.

Гримьорката очевидно бавеше прекомерно прибирането на занаятчийските си инструменти. Сега, когато пушейки, Киара мълчаливо я наблюдаваше, тя видимо се забърза.

— Да, приключих — отговори най-сетне по-ведро Брайъни, като преметна една тежка кутия през рамо и награби другите в ръце. — До скоро, Киара. Довиждане — добави тя към Страйк и си тръгна.

— Навсякъде си вре носа, голяма клюкарка е — съобщи Киара на Страйк. Отметна назад дългата си, почти бяла коса, направи разместване в позата на изящните си крака и попита: — Виждаш ли се често с Ал и Еди?

— Не — отвърна Страйк.

— Ами майка ти — продължи без смущение тя, като издуха дим от ъгъла на устата си. — Че тя направо е легенда. Баз Кармайкъл направи цяла колекция преди два сезона, наречена „Супергрупарка“, вдъхновена от Биби Буел и майка ти. Макси поли, ризи без копчета и ботуши.

— Не знаех — каза Страйк.

— О, беше… Знаеш го този страхотен цитат за роклите на Оси Кларк как мъжете ги харесвали, защото можели лесно да ги разтворят и да изчукат момичетата. Това е бил духът на ерата на майка ти.

Тя отново тръсна глава, за да отметне косата от очите си, и се вгледа в него не със смразяващата и презрителна преценка на Танзи Бестигуи, а с откровена и открита почуда. Трудно му беше да реши дали е искрена, или разиграва своя си роля, красотата й беше пречка — като плътна паяжина, през която му бе трудно да я види ясно.

— Ако не възразяваш, искам да ти задам въпроси за Лула.

— Господи, да. Да. Не, наистина искам да помогна. Когато чух, че някой води разследване, казах си: хубаво. Най-сетне.

— Сериозно ли?

— Ами да. Цялата история беше толкова шокираща. Не можех да повярвам. Тя още е в телефона ми, погледни.

Взе да рови в огромната си чанта и най-накрая извади бял айфон. Започна да щрака по списъка с контакти, после се наведе към него и му показа името „Лули“. Парфюмът й бе сладък и остър.

— Все очаквам тя да ми се обади — промълви Киара, помръкнала за миг, и отново пъхна телефона в чантата си. — Не мога да я изтрия. Все се каня да го направя и винаги нещо ме спира.

Тя се изправи неспокойно, подви под себе си единия си крак, седна върху него и пуши мълчаливо в продължение на няколко секунди.

— Била си с нея през по-голямата част от последния й ден, нали? — попита Страйк.

— Не ми припомняй, дявол го взел — промърмори Киара и затвори очи. — Премисляла съм го поне милион пъти. Опитвах се да проумея как така от напълно щастливо момиче само за часове се превърна в покойница.

— Била е напълно щастлива?

— По-щастлива, отколкото я бях виждала през цялата последна седмица. Върнахме се от работна сесия в Антигуа за „Вог“, двамата с Еван се събраха, устроиха си церемония за обвързване. Всичко в живота й се нареждаше фантастично, беше на седмото небе.

— Ти присъства ли на тази церемония за обвързване?

— О, да — отвърна Киара и пусна угарката си в кутийка от кока-кола, където тя угасна с леко съскане. — Господи, беше невероятно романтично. Еван й го сервира изневиделица в дома на Дики Карбъри. Нали го знаеш Дики Карбъри, ресторантьора? Той има абсолютно прекрасна вила в Котсуолдс и всички бяхме там за уикенда. Еван беше купил за двама им еднакви халки на Фъргюс Кийн, направо върховни, от оксидирано сребро. Подкара ни всички към езерото в студа и насред снега й рецитира стихотворение, което бе написал за нея, след което постави халката на пръста й. Лули се заливаше от смях, а после и тя му рецитира стихотворение на Уолт Уитман. Беше толкова впечатляващо — промълви Киара, внезапно станала сериозна, — че съвсем спонтанно каза наизуст стихотворение, което беше съвършеното за случая. А хората си мислят, че моделите са тъпи. — Тя отново отметна коса назад, предложи на Страйк цигара и сама си взе нова. — Уморих се да обяснявам, че в Кеймбридж ме чака преподавателско място по английска литература.