Агата Кристи - Стаена смърт

— Боже! — възкликна Джайлс. — И през ум не ми беше минало.

— Така е — каза мис Марпъл — защото вярваш на думите. Наистина е много опасно да се доверяваш на хората. Аз не съм го правила от години.

— Ами брендито?

— Направил го е в деня, когато дойде с писмото на Хелън и разговаря с мен в градината. Докато мисиз Кокър излезе, за да ми каже, че е дошъл, той е останал сам във всекидневната. Отнело му е само миг.

— Боже мили! — каза Джайлс. — И в полицейския участък след убийството на Лили Кимбъл, ме караше да дам на Гуенда бренди. А как е успял да се срещне с нея по-рано?

— Много просто. В истинското си писмо до нея, той й е предложил да се срещнат в Удли Кемп и да вземе влака, който тръгва от Дилмут в два и пет. Той я е причакал на пътеката и я е удушил, след това просто е сменил писмото у нея (тя е трябвало да го носи, заради напътствията за мястото на срещата) с друго, след което се е прибрал вкъщи, за да разиграе малкия си театър пред вас.

— А Лили наистина ли е била опасна за него? В писмото й нямаше нищо застрашително. По-скоро, тя се съмняваше в Афлик.

— Може и да е била. Защото чужденката Леони — единствената истинска опасност за Кенеди — е разговаряла с нея. Тя го е видяла през прозореца на детската стая как копае в градината. На сутринта той е разговарял с нея, казал й е направо, че майор Халидей е убил жена си, че е полудял и че той, Кенеди, иска да прикрие престъплението заради детето. Обяснил й е, че ако иска, може да отиде в полицията, но там ще си има проблеми и така нататък. Леони се е уплашила от полицията. Тя те е обожавала и е вярвала, че докторът знае какво прави. Кенеди й е дал добра сума пари и я е изпратил обратно в Швейцария. Но преди да си тръгне, тя е намекнала на Лили, че баща ти е убил жена си и че е видяла как някой заравя трупа. Навремето това е съвпадало със собствените мисли на Лили. Била е сигурна, че Леони е видяла в градината Келвин Халидей.

— Но Кенеди не е знаел това, разбира се — каза Гуенда.

— Не го е знаел. Само че в писмото на Лили пишеше, че Леони е видяла някой през прозореца и се споменаваше колата навън. Всъщност това е уплашило доктора. Решил е, че Лили има предвид него.

— Колата? На Джеки Афлик?

— Още една заблуда. Лили си е спомнила, че отпред е била паркирана кола като тази на Джеки Афлик. Въображението й вече е било обхванато от идеята за тайнствения мъж, който посещава мисиз Халидей. Но когато болницата е била в съседната сграда, без съмнение на улицата са паркирали много други коли. Трябва да си спомните, че тази на доктора също е била паркирана пред болницата — вероятно той е решил, че Лили има предвид нея. Прилагателното „лъскава“ за него не е означавало нищо определено.

— Разбирам — каза Джайлс. — За една гузна съвест писмото на Лили би било истински шантаж. Но откъде знаете всичко това за Леони?

Мис Марпъл присви устни и каза:

— Той рухна. Веднага щом хората оставени от инспектор Праймър се втурнаха и го задържаха, той започна да повтаря всичко отново и отново. Леони изглежда е умряла много скоро след като се е върнала в Швейцария. Превишена доза приспивателни или нещо такова… О, той не е рискувал с нищо.

— Затова опита да ме отрови с брендито.

— Вие с Джайлс бяхте много опасни за него. За щастие ти не си му казала, че си спомняш сцената в антрето. Той не знаеше, че е имало очевидец.

— Той ли се е обадил на Уолтър Фейн и на Джеки Афлик?

— Да. Ако евентуално беше последвало разследване за това, кой може да е сложил отровата в брендито, те двамата щяха да бъдат заподозрени най-напред. Освен това, ако Афлик беше дошъл с колата си, това би могло да го свърже с убийството на Лили Кимбъл. Фейн по всяка вероятност щеше да си осигури алиби.

— А как се държеше с мен — каза Гуенда. — „Малката Гуени“!

— Налагало се е да играе ролята си. Представи си какво е означавало всичко това за него. След осемнадесет години идвате ти и Джайлс, започвате да задавате въпроси и да се ровите в миналото, да безпокоите смъртта, която му се е струвала погребана, но всъщност е била само стаена… Едно забравено убийство… а това, което направихте беше много опасно, мили мои. Наистина бях много разтревожена.

— Горката мисиз Кокър — каза Гуенда. — Едва се отърва. Радвам се, че ще се оправи. Мислиш ли, че след всичко това ще се върне при нас, Джайлс?

— Ще се върне, ако има детска стая — отговори Джайлс мрачно. Гуенда се изчерви, а мис Марпъл се усмихна и погледна към залива.

— Колко странно се случи всичко — каза Гуенда. — Да бъда с тези гумени ръкавици, той да влезе в антрето и да каже точно тези думи, които звучаха като другите… „лице“… и после „заслепени очи“…