Агата Кристи - Стаена смърт

— Но вие ще разберете, нали, какво са правили тогава? Между два и двадесет и два и четиридесет и пет. Ще ги попитате.

Инспектор Праймър се усмихна.

— Ще зададем всички необходими въпроси, мисиз Рийд, можете да сте сигурна в това. Всяко нещо с времето си. Бързането не води до нищо добро. Трябва да обмисляме ходовете си добре.

Гуенда изведнъж си представи как би изглеждала търпеливата и спокойна, лишена от сензации, работа. Бавно, неотклонно…

— Разбирам — каза тя. — Защото сте професионалисти. А аз и Джайлс сме аматьори. Бихме могли да имаме късмет и да налучкаме нещо… но няма да знаем как да продължим…

— Нещо такова, мисиз Рийд.

Инспекторът се усмихна отново. Той стана и отвори френските прозорци. Тогава, точно когато се канеше да излезе на терасата, той се закова на мястото си. „Като ловджийско куче“ — помисли си Гуенда.

— Извинете, мисиз Рийд… Да не би случайно възрастната дама там да е мис Марпъл?

Гуенда застана до него. В края на градината мис Марпъл все още водеше безнадеждната си битка с плевелите.

— Да, това е мис Марпъл. Много мило е, че ни помага с градината.

— Мис Марпъл? — каза инспекторът. — Аха, разбирам.

Гуенда го погледна въпросително и добави:

— Тя е много мила.

— Мис Марпъл е много известна. Сложи в малкия си джоб полицейските началници на три района. Моят шеф още не се е наредил сред тях, но предполагам, че скоро и това ще стане. Значи и тя има пръст в тази работа.

— О, тя много ни помогна — отвърна Гуенда.

— Предполагам, че е така — каза инспекторът. — Тя ли даде идея къде да търсим трупа на мисиз Халидей?

— Мис Марпъл каза, че аз и Джайлс би трябвало сами да се сетим къде да търсим. И беше много глупаво от наша страна, че не ни дойде на ум по-рано.

Инспекторът се засмя добродушно, слезе долу и застана до мис Марпъл.

— Не се познаваме, мис Марпъл — каза той, — но полковник Мелроуз ми е говорил за вас.

Мис Марпъл се изправи зачервена и задъхана, стискайки шепа зелени листа.

— О, да. Милият полковник Мелроуз. Винаги е бил толкова любезен… Още откакто…

— Още откакто един църковен настоятел беше убит в кабинета на викария. Преди доста време. Но това не е последният ви успех.

— Изглежда знаете доста за мен, инспектор…

— Казвам се Праймър. Предполагам, че и тук не сте губила времето си напразно?

— Да, опитвам се да правя каквото мога в градината. Толкова е занемарена. Тези плевели например… толкова са отвратителни… Корените им — мис Марпъл погледна инспектора изпитателно — достигат много дълбоко в земята. Много дълбоко… и плъзват наоколо в почвата.

— Мисля че сте права — каза инспекторът. — Много дълбоко и много назад… имам предвид това убийство. Осемнадесет години!

— Може би и повече, инспекторе… И са ужасно вредни… как изсмукват живота на красивите млади цветя…

Един от полицаите дойде по пътеката към тях. Беше обилно изпотен и челото му беше изцапано с пръст.

— Открихме нещо, сър… трябва да е тя…

И точно тогава, припомни си Гуенда, денят започна да тече като кошмар. Дойде Джайлс и пребледнял й каза:

— Гуенда… тя е… там.

После един от полицаите повика по телефона съдебния лекар, нисък, припрян човек, който не след дълго се появи.

И тогава мисиз Кокър — спокойната и невъзмутима мисиз Кокър — излезе в градината, но не водена от някакво неудържимо любопитство, както би могло да се предположи, а просто за да набере малко подправки за ястието, което готвеше за обяд. И тя, чиято реакция при новината за убийството предишния ден беше единствено грижата за здравето на Гуенда (защото мисиз Кокър беше решила, че детската стая на първия етаж ще бъде населена след определен брой месеци) попадна право на ужасното откритие и веднага се разстрои до критична степен.

— Ужасно е, мадам! Не мога да гледам кости! И тук в градината, до магданоза! Ох, така ми се разтуптя сърцето… едва си поемам дъх. О, ако ми позволите, бих изпила глътка бренди…

Разтревожена от пъшкането на мисиз Кокър и от пепелявия цвят на лицето й, Гуенда отиде до бюфета, наля малко бренди и й го донесе.

— Ох, точно това ми трябваше, мадам — каза мисиз Кокър, но изведнъж гласът й замря и видът й стана толкова ужасен, че Гуенда изпищя на Джайлс да дойде, а той веднага извика съдебния лекар.

— Цяло щастие е, че бях тук — каза той по-късно. — За малко можеше да си отиде. Ако нямаше лекар досега щеше да е мъртва.

След това инспектор Праймър взе бутилката бренди, влезе заради нея в кратък спор с лекаря и след това попита Гуенда и Джайлс кога за последен път са пили от тази бутилка.