Агата Кристи - Стаена смърт

Тя каза, че през изминалите няколко дни не са. Че са ходили в Северна Англия и последните няколко пъти са си наливали джин.

— Но вчера за малко щях да пия от това бренди — каза тя. — Само че ми напомня за корабите, така че Джайлс отвори нова бутилка уиски.

— Имала сте късмет, мисиз Рийд. Ако бяхте пила от това бренди вчера, сега нямаше да сте жива.

— Джайлс също можеше да пие… за малко… накрая реши да пие уиски с мен.

Гуенда потрепери.

Дори и сега, вече сама в къщата, след като полицаите и Джайлс бяха излезли след набързо приготвения от консерви обяд (тъй като мисиз Кокър беше откарана в болницата), Гуенда не можеше да повярва, че всичко това наистина се е случило.

Едно нещо беше сигурно — вчера в дома им бяха идвали Джеки Афлик и Уолтър Фейн. Всеки от тях би могъл да сложи отрова в брендито и точно заради това е било телефонното обаждане — за да се осигури тази възможност. Те с Джайлс се бяха добрали прекалено близо до истината. Или съвсем друг човек е идвал — може да е влязъл през терасата — докато те са стояли в кабинета на доктор Кенеди и са чакали Лили Кимбъл? Трети човек, който е искал да насочи подозренията към другите двама?

„Но ако имаше трети човек — мислеше Гуенда, — той не би се обадил и на двамата. Щеше да му е достатъчен само един заподозрян, не двама. И кой би могъл да бъде този трети? Ърскин със сигурност си беше вкъщи. Не. Или Уолтър Фейн е позвънил на Афлик и е казал, че и на него са му се обадили, или Афлик се е обадил на Фейн. Беше един от двамата и полицаите, които бяха по опитни от тях, а и разполагаха с повече средства, щяха да разберат кой е той. А междувременно и двамата, щяха да бъдат под наблюдение. Няма да могат да… опитат пак.“

Гуенда отново потрепери. Не се свиква лесно с мисълта, че някой се е опитвал да те убие. „Опасно е“ беше казала мис Марпъл преди известно време, но Джайлс не беше приел това предупреждение достатъчно сериозно. Дори и след смъртта на Лили Кимбъл, на Гуенда не й беше хрумнало, че някой може да се опита да убие тях двамата. Само защото се бяха приближили прекалено много до истината за това убийство, извършено преди осемнадесет години. Бяха се досетили какво се е случило и кой може да го е извършил.

Уолтър Фейн и Джеки Афлик.

Кой?

Гуенда затвори очи и се замисли за двамата в светлината на новите събития.

Тихият Уолтър Фейн, седнал зад бюрото в кабинета си — паяк застанал в средата на мрежата си. Толкова спокоен, толкова безобиден на пръв поглед. Къща със спуснати пердета. Къща с мъртвец. Умрял преди осемнадесет години и все още вътре. Колко зловещ й се струваше сега тихият Уолтър Фейн! Човекът, който някога се беше нахвърлил да убие брат си! Човекът, чието предложение за женитба Хелън Кенеди беше отблъснала два пъти — веднъж тук и после в Индия. Двоен отказ. Двойно падение. Уолтър Фейн, така тих, така сдържан, който може би изпадаше в пристъпи на ярост и намираше отдушник единствено в насилието.

Гуенда отвори очи. Нима не беше убедена, че е Уолтър Фейн?

Би могла да помисли и за Афлик — спокойно, обективно.

Крещящият му кариран костюм, властното му държане — пълна противоположност на Уолтър Фейн — никаква сдържаност или потиснати чувства. Но може би се държеше така поради скрит комплекс за малоценност? Това не беше изключено. Ако човек не е сигурен в себе си, трябва да компенсира с хвалби и налагане на собственото си мнение. И е бил отблъснат от Хелън, защото не е бил подходящ за нея. Раната още гнои, не е зараснала. Твърда решимост и амбиция да се наложи в този свят. Преследване. Всички срещу него. Уволнен от работа, заради фалшиво обвинение, повдигнато от някой „враг“. Това ясно показваше, че Афлик не е съвсем нормален. А какво ли чувство за сила би могъл да придобие човек като него след като убие? Доброто му, весело лице всъщност беше жестоко. Той беше жесток човек и слабата му бледа жена беше наясно с това. Лили Кимбъл сигурно го е заплашила и затова е намерила смъртта си. Гуенда и Джайлс се бяха намесили, следователно и те трябваше да умрат, при това щеше бъде замесен и Уолтър Фейн, който го е изхвърлил някога от работа. Тези неща съвпадаха доста добре. Гуенда тръсна глава, изостави фантазиите си и се върна към реалността. Джайлс щеше да се върне и да поиска чая си. Трябваше да разтреби и да измие чиниите.

Тя взе един поднос, сложи върху него нещата и ги занесе в кухнята. Там всичко блестеше от чистота. Мисиз Кокър беше истинско съкровище.

Отстрани до мивката имаше чифт гумени хирургически ръкавици. Мисиз Кокър винаги си ги слагаше, когато миеше. Племенничката й, която работеше в болницата, й ги доставяше на намалена цена.