Агата Кристи - Стаена смърт

И сега стигаме до много важния факт — предположението, че Келвин е бил упояван от жена си. Има само две възможни обяснения на това… защото само двама души биха имали възможност да го направят. Хелън Халидей би могла тайно да му слага опиати, но, ако го е правила, защо? Втората възможност е самият доктор Кенеди. Той е давал консултации на Келвин и Келвин е имал доверие в качествата му на лекар, така че за доктора е било съвсем лесно да убеди пациента си, че жена му го упоява.

— Но дали има наркотик, който би могъл да предизвика у него халюцинацията, че е удушил жена си? — попита Джайлс. — Искам да кажа, нима има вещество с точно такъв ефект?

— Скъпи Джайлс, ти отново попадна в капана, а именно, да вземаш за чиста монета това, което ти се казва. Единствено доктор Кенеди твърди, че Келвин Халидей е имал подобни халюцинации. В дневника си той не споменава такова нещо. Да, наистина е имал халюцинации, но не казва точно какви. Може би, докторът му е говорил за мъже, убили жените си, след като са преживели симптоми, подобни на неговите.

— Доктор Кенеди наистина е бил зловещ — каза Гуенда.

— Според мен — добави мис Марпъл, — по онова време той наистина е бил преминал границата между нормалното състояние и лудостта. И Хелън, горкото момиче, е започнало да го разбира. Думите, които Лили я е чула да казва, вероятно са били отправени именно към брат й. Че винаги се е страхувала от него. Това е много съществено. И така, Хелън е решила да напусне Дилмут и е убедила мъжа си да купят къщата в Норфолк и да не казват на никого. Тази потайност ме накара да се замисля. Тя очевидно се е страхувала да не научи някой конкретен човек и всичко това не се вместваше във версиите за Уолтър Фейн и Джеки Афлик, да не говорим за Ричард Ърскин. Не, това ме насочи някъде много по-близо до нея.

Най-накрая, Келвин Халидей, който без съмнение се е дразнел от тази потайност и я е смятал за ненужна, е казал на доктора и по този начин е предрешил както съдбата на жена си, така и своята собствена. Защото Кенеди не е смятал да остави сестра си да живее щастливо със съпруга си. Може би първоначалната му идея е била да го унищожи с наркотици, но след като е научил, че се канят да заминат, е решил да действа по-иначе. От болницата той се е вмъкнал в градината на къщата, носейки със себе си чифт гумени ръкавици. Намерил е Хелън в антрето и я е удушил. Никой не го е видял, защото не е имало кой да го види или поне така е смятал той, и, разкъсван от любов и лудост, е произнесъл трагичните думи, толкова уместни за случая. — Мис Марпъл въздъхна и цъкна с език.

— Бях глупава… много глупава. Всички бяхме глупави. Трябваше да забележим веднага. Тази реплика от „Дукесата на Малфи“ беше ключ към всичко. В пиесата ги произнася един човек, който убива сестра си, за да й отмъсти задето се е омъжила за любимия си. Да… бяхме глупави.

— И след това? — попита Джайлс.

— След това той е довел докрай целия си сатанински план. Качва трупа горе. Слага дрехите в куфара. Хвърля в кошчето бележката, която трябва да убеди Келвин.

— Но нима — попита Гуенда — за него не е било по-добре баща ми наистина да бъде обвинен в убийство?

Мис Марпъл поклати глава.

— О, не. Не би могъл да рискува с това. Той е хитър шотландец, знаете, и е изпитвал страхопочитание към полицията. А полицията не може лесно да повярва, че някой е убиец. Преди това щяха да се задават неудобни въпроси, да се сравняват показания и всичко останало. Не, неговият план е по-сигурен и по-хитър. Трябвало е само да убеди Халидей, най-напред че е убил жена си, а после, че е луд. Накарал го е да отиде в санаториума, но ми се струва, че не е искал той напълно да повярва, че страда от някаква психоза. Баща ти, Гуени, е приел тази версия главно заради теб, струва ми се. Продължил е да вярва, че е убил Хелън. Той е умрял, убеден в това.

— Ужасно! — каза Гуенда. — Ужасно, ужасно, ужасно!

— Да — съгласи се мис Марпъл, — едва ли има друга дума… И си мисля, Гуенда, че заради това този детски спомен се е запечатал толкова дълбоко в паметта ти. Онази нощ злото просто е било във въздуха…

— Ами писмата? — попита Джайлс. — Писмата на Хелън? Почеркът е нейният, не са фалшиви.

— Но разбира се, че са фалшиви! Той е искал да ви спре, да не разследвате повече. Изглежда е можел да имитира почерка на сестра си доста точно, но е знаел, че с това няма как да заблуди експерт. Така че образецът на нейния почерк, който ти даде, чисто и просто е написал сам. И двата почерка са напълно еднакви.