Агата Кристи - Стаена смърт

— Не, скъпа. Аз не съм казала нищо такова.

— Добре, нимфоманка, ако повече ви харесва. Както и да е, тя е имала връзка с Джеки Афлик и след това се е наложило да го изостави. Но той не е искал това да стане. Доктор Кенеди й е помогнал да се отърве, но Афлик не е забравил и не е простил. Загубил е работата си — според него, бил е умишлено злепоставен от Уолтър Фейн и това е признак на мания за преследване.

— Да — съгласи се Джайлс — и, от друга страна, ако е вярно, това ще бъде много сериозна улика срещу него.

Гуенда продължи:

— Хелън заминава за чужбина, но той не я забравя. Когато тя се завръща омъжена, той я посещава. Най-напред каза, че е ходил при нея само веднъж, но после призна, че не е било само един път. И, Джайлс, не помниш ли? Едит Паджит използва фразата „тайнствения мъж с лъскавата кола“. Виждаш ли, идвал достатъчно често, за да направи впечатление на прислугата. Но Хелън не го е поканила за вечеря… не е искала той да се срещне с баща ми. Може би се е страхувала от него. Може би…

Джайлс я прекъсна:

— Това би могло да означава две неща. Да предположим, че Хелън е била влюбена в него, той е бил първата й любов, и да предположим, че още го е обичала. Може би са имали връзка и Хелън не е искала мъжът й да знае за нея. Но може и Афлик да е искал да избягат някъде, а тя вече да се е уморила от него и да е отказала… и той да я е убил. И така нататък, всичко останало. В писмото си до доктор Кенеди, Лили споменава, че онази вечер отпред е имало лъскава кола. Това е била колата на Джеки Афлик. Той също е бил там.

— Това е предположение — продължи Джайлс. — Но ми се струва логично. Остава да обясним как са били написани писмата на Хелън. Трудно мога да си представя какви „обстоятелства“, както се изрази мис Марпъл, биха могли да я накарат да ги напише приживе. Струва ми се, че за да дадем някакво обяснение, ще трябва да приемем, че наистина е имала любовник и че е смятала да избяга с него. Трябва отново да помислим за тримата. Най-напред Ърскин. Да приемем, че той още не е бил готов да напусне жена си и да развали семейството си, но Хелън се е съгласила да изостави Келвин Халидей и да отиде някъде, където Ърскин би могъл да я вижда от време на време. Първото нещо ще бъде да неутрализира подозренията на мисиз Ърскин, като напише писмата до брат си. След време те ще създадат впечатлението, че тя е заминала за чужбина с някого. Това също така обяснява защо не споменава името на мъжа.

— Но ако тя е смятала да изостави мъжа си заради него, защо Ърскин ще я убива? — попита Гуенда.

— Може би в последния момент е променила решението си. Решила е, че не иска да напуска мъжа си в края на краищата. Той просто е обезумял и я е удушил. След това е взел дрехите и е използвал писмата. Това е доста добро обяснение за всичко. Същото може да се каже и за Уолтър Фейн. Предполагам, че подобен скандал би бил фатален за един провинциален адвокат. Хелън може да се е съгласила да отиде да живее някъде, където да могат да се виждат, като пусне слух, че е заминала за чужбина с някой друг. Писмата са написани и всичко е готово, но в последния момент тя променя решението си. Уолтър полудява и я убива.

— А Джеки Афлик?

— В неговия случай е по-трудно да се обяснят писмата. Не мога да си представя, че някакъв скандал би могъл да му навреди. Може би Хелън не се е страхувала толкова от него, колкото от мъжа си и затова е решила да инсценира заминаване за чужбина. Или може би по онова време жената на Афлик е имала пари и той е искал да я накара да ги вложи в предприятието му. Да, има много възможности за писмата.

— Кое е истината според вас, мис Марпъл? — попита Гуенда. — Не мисля, че Уолтър Фейн би могъл… но пък…

В този момент влезе мисиз Кокър, за да прибере празните чаши.

— Знаете ли, мадам… — каза тя — съвсем забравих. Цялата тази история с убитата жена и това че сте били там, никак не ви се отразява добре точно сега, но трябва да ви кажа, че днес следобед тук беше мистър Фейн. Търсеше вас и беше сигурен, че го очаквате. Остана половин час.

— Колко странно — каза Гуенда. — Кога?

— Трябва да е било към четири часа или малко по-късно. И след това дойде един друг джентълмен с яркожълта кола. Той също беше сигурен, че го очаквате и не искаше и да чуе, че не е така. Помислих си, да не сте поканили гости и да сте забравили?

— Не, разбира се — каза Гуенда. — Колко странно!

— Хайде да се обадим на Фейн — намеси се Джайлс. — Едва ли си е легнал.

Той отиде до телефона.

— Ало? Мистър Фейн ли е? Обажда се Джайлс Рийд. Идвал сте днес следобед у нас… Какво?… Не… Не, сигурен съм в това… не, разбира се… колко странно!… Да и аз се чудя.