Агата Кристи - Стаена смърт

— Предупредих я! — каза мистър Кимбъл тежко. — „Не се занимавай с тази работа“, това ми бяха думите. Но не ме послуша. През главата ми отиде, защото все много знаеше! Това си беше Лили! Мислеше си, че е по-умна от всички!

Разпитът показа, че мистър Кимбъл не може да каже кой знае какво.

Лили била работила в „Света Катерина“ преди той да я срещне и да започнат да излизат заедно. Обичала да гледа кино и му казала, че в къщата, където е била, може би е било извършено убийство.

— Не й обърнах много внимание. Фантазира, рекох си. Никога не й беше достатъчно това, което вижда. Все й трябваше да измисля разни други неща. Едни врели-некипели ми разказа, как господарят пречукал господарката и я бил заровил в мазето, после за някаква французойка, дето видяла нещо или някой през прозореца. „Не обръщай внимание на чужденците — казах й. — Всичките са лъжци, не са като нас.“ И после продължи да дрънка, ама аз не слушах, щото си измисляше. Обичаше да чете криминални работи. Купуваше си един вестник, в който пишеха за известни престъпници. Главата й беше пълна с такива работи и си казах, щом си мисли, че е имало убийство, да си мисли, от мисленето никой няма да пострада. Ама щом взе да се чуди дали да отговори на обявата, викам й: „Стой настрана. Не си търси белята.“ И ако ме беше слушала, сега щеше да си е жива и здрава.

Той се замисли за момент.

— А! Жива щеше да е! Ама нали все много знаеше! Такава си беше Лили!

Джайлс и Гуенда не отидоха с инспектор Ласт и доктор Кенеди в къщата на мистър Кимбъл. Прибраха се в седем часа. Гуенда беше бледа и имаше нездрав вид.

— Дай й малко бренди и я накарай да хапне нещо — беше казал доктор Кенеди на Джайлс преди да се разделят. — После да си легне. Преживя доста голямо сътресение.

— Толкова е ужасно, Джайлс! Толкова е ужасно! — не спираше да повтаря тя. — Тази глупава жена! Да си уреди среща с убиеца и да отиде съвсем сама! Толкова самонадеяно! За да я убият. Като овца в касапница!

— Не мисли за това, скъпа. В края на краищата, ние знаехме, че е имало някой — че е имало убиец.

— Не, не знаехме… не и че сега има убиец. Това е станало тогава… преди осемнадесет години. Някак си… не беше толкова истинско… можеше и да сме сгрешили.

— Е, сега вече знаем със сигурност, че не е било грешка. Била си права, Гуенда. От самото начало.

Джайлс се зарадва, когато завариха мис Марпъл в „Хилсайд“. Тя и мисиз Кокър се засуетиха около Гуенда, която отказа да пие бренди, защото винаги й напомняло за корабите, но прие чаша затоплено уиски с лимон, след което мисиз Кокър успя да я придума да седне на масата и да изяде един омлет.

Джайлс предпочиташе да говорят за други неща, но мис Марпъл започна да коментира престъплението и той се убеди, че тази тактика е по-добра.

— Колко ужасно, скъпа! — каза тя. — Разбира се, много тежък удар, но трябва да признаем, че е интересно. Аз съм твърде стара, за да се впечатлявам от смъртта толкова много, колкото ти. Истински може да ме изплаши само нещо мъчително и дълго… като заболяване от рак например. Най-важното в случая е, че това престъпление доказва определено и без никакво съмнение, че горката Хелън Халидей е била убита. Досега само мислехме, че е така. Сега вече сме сигурни.

— Излиза, че би трябвало да можем да намерим тялото. В избата, може би? — предположи Джайлс.

— Не, не. Спомнете си какво каза Едит Паджит… на следващата сутрин е слизала там, обезпокоена от думите на Лили Кимбъл, но не е намерила нищо необичайно… а не е възможно да не останат следи от такова нещо.

— Тогава какво е станало с трупа? Откарали са го с кола и са го хвърлили в морето от някоя скала?

— Не. Хайде, скъпа, спомни си какво ти направи впечатление най-напред, когато си дошла тук? Фактът, че от всекидневната не се вижда морето и че там, където ти се е сторило, че трябва да има стълби, всъщност е имало храсти. И какво се оказа после? Че наистина са били там и впоследствие са преместени в другия край на терасата. А защо е направено това?

Гуенда започваше да разбира.

— Искате да кажете, че там…

— Трябва да има някаква причина за тази промяна, а не виждам никаква друга. Честно казано, направо е глупаво да сложиш стъпалата в края на терасата. Но, от друга страна, това е най-скритото място — то се вижда единствено от прозорците на детската стая на първия етаж. Ако там е бил погребан труп, на сутринта всички биха видели, че е копано. Затова се е наложило да се намери някакъв претекст. И той е бил, че уж са решили да сменят мястото на стъпалата. Доктор Кенеди ми каза, че Хелън Халидей и майорът много са обичали градината си и сами доста често са работили в нея. Градинарят, който е идвал всеки ден, просто е изпълнявал нарежданията им. Ако една сутрин, след като е дошъл, той е видял, че работата вече е започнала, че част от стъпалата са преместени, би решил, че просто не са го изчакали. Трупът би могъл да е погребан и на двете места, но съм повече от сигурна, че е в края на терасата, а не пред прозорците на всекидневната.