Агата Кристи - Стаена смърт

— Какво има?

— Това е отговорът от графолозите.

Гуенда пламна от нетърпение.

— И тя не е писала тези писма от чужбина?

— Там е работата, Гуенда, че ги е писала именно тя.

Те се втренчиха един в друг.

— Тези писма не са фалшификат? — Гуенда не можеше да повярва. — Били са истински? Онази нощ Хелън е напуснала къщата? И е писала от чужбина? Изобщо не е била удушена?

— Така изглежда — отвърна Джайлс бавно. — Но всъщност именно това ме тревожи. Безпокоя се точно, когато нещата изглеждат от ясни по-ясни.

— Може би експертите са сгрешили?

— Може и да са, но са доста категорични в оценката си. Гуенда, наистина не разбирам нищо от цялата тази работа. Дали не се правим на най-големите идиоти?

— И всичко да е заради глупавото ми поведение в театъра? Слушай, Джайлс, хайде да се отбием при мис Марпъл. Ще имаме време да го направим преди четири и половина.

Само че мис Марпъл реагира доста по-различно, отколкото бяха очаквали. Тя каза, че това било много хубаво.

— Но, мила мис Марпъл — попита Гуенда, — какво искате да кажете?

— Искам да кажа, скъпа, че някой не е бил толкова умен, колкото е трябвало да бъде.

— Но… как така? Защо?

— Допуснал е грешка — каза мис Марпъл и кимна доволно.

— Но каква?

— Е, мила Гуенда, не може да не виждаш как кръгът се стеснява?

— Ако приемем факта, че Хелън наистина е писала тези писма… как можем да смятаме, че е била убита?

— Искам само да отбележа, че за някого е било много важно писмата наистина да са написани с нейния почерк.

— Разбирам… поне си мисля, че разбирам. Сигурно при някакви обстоятелства Хелън е била принудена да ги напише… и това може би ще ни улесни. Но все пак, какви са тези обстоятелства?

— Е, хайде, Джайлс, не мислиш както трябва… всичко е много просто, наистина.

Джайлс изглеждаше раздразнен и недоволен.

— За мен не е толкова просто, уверявам ви.

— Ако само малко се замислиш…

— Хайде, Джайлс — каза Гуенда, — закъсняваме.

Те оставиха мис Марпъл да се усмихва.

— Тази възрастна жена понякога ме дразни — каза Джайлс. — Какво, по дяволите, имаше предвид?

Стигнаха до къщата на доктор Кенеди навреме. Домакинът им отвори лично.

— Освободих прислужницата за днес следобед — обясни той. — Реших, че така ще е по-добре.

Той ги въведе в гостната, където подносът за чая, зареден с препечени филийки, масло и кейк, вече беше готов.

— Чашата чай е добра идея, нали? — попита докторът доста неуверено. — Може би ще накара мисиз Кимбъл да се отпусне.

— Съвсем правилно — отвърна Гуенда.

— Ами как да постъпим с вас двамата? Дали да ви представя направо, или смятате, че това ще я смути?

— Хората от провинцията са много подозрителни. Мисля, че ще е по-добре, ако я приемете сам.

— И аз мисля така — каза Джайлс.

— Ако стоите в съседната стая и ако оставя вратата открехната, ще можете да чувате какво си говорим — каза доктор Кенеди. — При тези обстоятелства, струва ми се, такава постъпка би била оправдана.

— Това си е чисто подслушване — каза Гуенда, — но не ме интересува.

Доктор Кенеди се усмихна леко и каза:

— Не мисля, че ще бъде нарушен някой принцип на етиката. Във всеки случай не смятам да обещавам да пазя тайна, макар че ще бъда готов да й дам съвет, ако го поиска.

Той погледна часовника си.

— Влакът пристига в четири и тридесет и пет. Остават още няколко минути. След това ще й трябват още около пет минути, за да се изкачи по хълма.

Доктор Кенеди се заразхожда неспокойно из стаята. Лицето му беше изопнато и уморено.

— Не разбирам — каза той след малко. — Нищо не разбирам. Ако Хелън не е заминала, ако писмата й до мен всъщност са били фалшиви… — Гуенда трепна, но Джайлс й кимна предупредително и докторът продължи:

— Ако горкият Келвин, не я е убил, тогава какво може да се е случило?

— Убил я е някой друг — каза Гуенда.

— Но, мило дете, ако наистина някой друг е сторил това, тогава защо Келвин твърдеше, че е бил той?

— Защото така е решил. Намерил я е на леглото и е бил убеден, че го е направил той. Това би могло да се случи, нали?

Доктор Кенеди разтърка носа си с раздразнение.

— Не знам, аз не съм психиатър. Нервен срив? Отслабнала преди това нервна система? Да, предполагам, че е възможно. Но кой би искал да убие Хелън?

— Подозираме трима души — отговори Гуенда.

— Трима души? Какви трима души? Никой не би имал и най-малката причина да убие Хелън… освен ако не е напълно побъркан. Тя нямаше врагове. Всички я харесваха.