Агата Кристи - Стаена смърт

Доктор Кенеди кимна.

Инспектор Ласт погледна писмото, намерено у мъртвата. Всичко беше съвсем ясно:

„Уважаема мисиз Кимбъл,

С удоволствие бих ви помогнал стига, разбира се, да мога.

Трябва да ви уведомя, че вече не живея в Дилмут. За да дойдете при мен, най-добре е да вземете влака, който тръгва от Кумбъли в 3.30, в Дилмут да се прекачите на влака за Лонсбъри Бей и да слезете в Удли Болтън. Къщата ми е на няколко минути пеша от гарата. Когато излезете от нея, тръгнете наляво и завийте по първата пряка вдясно. Къщата ми е последната вдясно. Името ми е написано на вратата.

— И не е ставало дума да вземе по-ранен влак?

— По-ранен влак? — доктор Кенеди изглеждаше изненадан.

— Защото точно това е направила. Тръгнала е не в три и тридесет, а в един и тридесет. В Дилмут се е прекачила в два и пет и е слязла на гарата преди Удли Болтън, Мачингс Холт.

— Но това е странно!

— Тя пациентка ли ви беше, докторе?

— Не, от няколко години не практикувам.

— Така и предполагах. Познавахте ли я добре?

Кенеди поклати глава.

— Не бях я виждал от двадесет години.

— Но разпознахте трупа преди малко?

Гуенда потрепери, но труповете не вълнуваха доктор Кенеди кой знае колко и той отговори замислено:

— При тези обстоятелства е трудно да кажа дали съм я разпознал, или не. Била е удушена, така ли?

— Била е удушена. Трупът е намерен в един гъсталак по пътеката от Мачингс Холт към Удли Кемп. Открил го е някакъв турист, слизащ от Удли Кемп, към четири без десет. Нашият лекар определи, че смъртта е настъпила някъде между два и петнадесет и три часа. Била е убита скоро след като е слязла от влака. Била е сама. Други хора не са слезли с нея на тази гара. Така. Защо е слязла в Мачингс Холт? Възможно ли е да е объркала гарите? Не ми се вярва. Освен това е тръгнала два часа по-рано от уговорената среща, а не с влака, който сте й предложил в писмото, макар че то е било у нея. За какво трябваше да дойде при вас, докторе?

Доктор Кенеди бръкна в джоба си и извади писмото на Лили.

— Донесох със себе си това. Приложената изрезка е обявата, пусната от мистър и мисиз Рийд в местния вестник.

Инспектор Ласт прочете писмото и обявата, след което се обърна към Джайлс и Гуенда.

— Ще ми разкажете ли за какво става дума? Предполагам, че е нещо, което се е случило отдавна?

— Преди осемнадесет години — отговори Гуенда. Постепенно, с обяснения и доуточнявания, разказаха цялата история. Инспектор Ласт беше добър слушател и остави тримата да предадат нещата така, както ги виждат. Кенеди беше сух и се придържаше към фактите. Гуенда говореше емоционално и малко несвързано, но пък увлекателно. Джайлс беше съвсем точен с подробностите, не толкова сдържан, колкото Кенеди, но и по-спокоен от Гуенда. Всичко това им отне много време. Най-накрая инспектор Ласт въздъхна:

— Значи мисиз Халидей е била ваша сестра, докторе, и ваша мащеха, мисиз Рийд. Преди осемнадесет години тя е изчезнала от къщата, в която живеете сега. Лили Кимбъл, по баща Абът, по онова време е била прислужничка в същата тази къща. Поради някаква причина след толкова години тя е била склонна да вярва, че е имало някаква нечиста история. Навремето се е сметнало, че мисиз Халидей е избягала с неизвестен мъж. Майор Халидей е починал в заведение за душевноболни преди петнадесет години, все още под влияние на заблудата, че е удушил жена си. Ако, разбира се, е било заблуда.

Той замълча.

— Тези факти са интересни, но липсват някои важни неща. Мисиз Халидей жива ли е, или не? Ако е мъртва, кога е умряла? И какво точно е знаела Лили Кимбъл? Изглежда е било нещо доста важно. Толкова важно, че се е наложило да бъде убита, за да замълчи.

Гуенда извика:

— Но как е възможно някой да научи, че се е готвела да говори? Знаехме само ние тримата!

Инспектор Ласт я погледна замислено.

— Важна подробност, мисиз Рийд, е, че се е прекачила в Дилмут в два и пет, вместо в четири и пет. Трябва да е имало някаква причина. Освен това е слязла на гарата преди Удли Болтън. Защо? Може би, след като е писала на доктор Кенеди е написала и на някой друг, с когото е трябвало да се срещне в Удли Кемп. Може би от тази среща е щяло да зависи дали да отиде при доктора след това. Възможно е да е подозирала конкретен човек, да му е писала, да му е намекнала, че знае нещо и да е поискала среща.

— Шантаж — отсече Джайлс.

— Не мисля, че го е приемала така — каза инспектор Ласт. — Била е просто лакома и се е надявала да получи нещо. А и не е била съвсем наясно какво може да бъде то. Ще видим. Може би мъжът й ще ни помогне.