Агата Кристи - Смърт край Нил

Поаро погледна младия мъж пред себе си. Под загара лицето на Тим бе пребледняло. Той не притежаваше опита и хладнокръвието на Пенингтън.

— Наистина ли? И ако е така, къде съм сложил истинските перли? — опита се да каже с подигравателен глас Тим.

— И това знам.

Лицето на младия мъж изведнъж се състари.

— Мислих дълго за това — поде Поаро, — и реших, че могат да бъдат само на едно място. Истинските перли са скрити в една броеница, която виси на стената във вашата каюта. Тя е покрита с изящна дърворезба. Мисля, че сте я купили специално за това. Интересното е, че зърната на тази броеница се отвинтват. Във всяко едно от тях има перла, увита в секотин. Разчитали сте, че повечето полицейски инспектори уважават религиозните символи, освен, ако явно има нещо съмнително. Постарах се да открия как мадмоазел Саутууд ви е изпратила фалшивата огърлица. Тя е направила това, защото вие дойдохте тук от Майорка, когато сте разбрали, че мадам Дойл ще прекара в Египет медения си месец. Според мен тя е била изпратена в книга с издълбан квадратен отвор в средата. Книгите не предизвикват съмнение и практически никога не се отварят в пощата.

Настъпи дълго мълчание. После Тим каза тихо:

— Спечелихте. Беше добре замислено, но всичко има край. А сега, предполагам, не ми остава нищо друго, освен да изпия горчивата чаша.

Поаро леко кимна.

— Знаете ли, че сте били видян през онази нощ?

— Видян? — сепна се Тим.

— Да, в нощта, когато Линет Дойл умря, някой ви е видял да излизате от каютата й малко след един часа сутринта.

— Вижте, да не би да мислите, че… Не съм я убил аз! Кълна се в това! Бях в ужасно състояние. Така се случи, че избрах точно онази нощ… Господи, колко ужасно беше:

— Да, сигурно сте преживели неприятни моменти. Но сега, след като знаем всичко, бихте могли да ни помогне. Беше ли жива мадам Дойл, когато откраднахте перлите?

— Не знам. Честна дума, не знам, мосю Поаро! — каза дрезгаво Тим. — Бях разбрал, че нощем ги държи на нощната си масичка до леглото. Промъкнах се вътре, много внимателно опипах масичката, смених истинските перли с фалшивите и тихо излязох. Разбира се, помислих, че спи.

— Чухте ли я да диша? Сигурно сте се ослушали за това?

Тим се замисли.

— Беше много тихо наистина. Но мисля, че не я чух да диша.

— Почувствувахте ли някаква миризма на дим във въздуха, както след неотдавнашен изстрел с огнестрелно оръжие?

— Мисля, че не. Не мога да си спомня.

— Е, няма никакъв напредък — въздъхна Поаро.

— Кой ме е видял? — попита Тим с любопитство.

— Розали Отърбърн. Тя е идвала откъм другата част на кораба, видяла ви е да излизате от каютата на Линет Дойл и да се отправяте към вашата.

— Значи тя ви е казала.

— Тя нищо не ми каза — отвърна спокойно Поаро.

— Но откъде знаете тогава?

— Защото съм Еркюл Поаро и сам се досещам. Когато я запитах, знаете ли какво ми отговори? Каза: „Не видях никого“. И излъга.

— Но защо?

— Но това е още по-сериозна причина, за да ви каже всичко.

— Изглежда, че тя не е мислела така — сви рамене детективът.

Тим каза със странен глас:

— Тя е необикновено момиче. Сигурно животът й не е бил лек с човек като майка и.

— Да, преживяла е тежки дни.

— Бедното дете — прошепна Тим. След това погледна Рейс: — Е, и какво сега, сър? Признавам, че взех перлите от каютата на Линет. Ще ги намерите точно там, където казахте, че са. Вината ми за това е доказана. Но отричам всичко, което твърдите за мис Саутууд. Нямате никакви доказателства срещу вея. А по какъв начин съм се сдобил с фалшивата огърлица, е моя работа.

— Много сте коректен — измърмори Поаро.

— Винаги джентълмен! — усмихна се Тим и прибави: — Може би си представяте колко се обезпокоих, когато открих, че майка ми се е привързала към вас! Не съм такъв закоравял престъпник, че да ми е приятно да седя рамо до рамо с известен детектив точно преди да предприема рискован удар! На някои хора това прави удоволствие, но не и на мен. Откровено казано, страхувах се.

— Но това не ви попречи да извършите кражбата.

Тим сви рамене.

— Не се страхувах толкова много, че да се откажа. Подмяната трябваше да стане все някога, а на този кораб имах прекрасна възможност за това. Каютата на Линет бе през две от моята, а самата тя беше толкова заета с проблемите си, че едва ли щеше да забележи нещо.

— Питам се дали това е вярно…

Тим го изгледа и попита:

— Какво искате да кажете?

Поаро натисна звънеца.

— Ще помоля мис Отърбърн да дойде за минута.