Агата Кристи - Смърт край Нил

Тим се намръщи, но нищо не каза. Един стюард се появи, получи нареждането и излезе.

Розали дойде след няколко минути. Тя погледна изненадано Тим. До неотдавна бе плакала и очите й бяха зачервени. В нея не бе останало нищо от предишното предизвикателство и мнителност. Седна и отправи покорен поглед към Рейс и Поаро.

— Много съжаляваме, че ви безпокоим — каза внимателно Рейс.

Той беше малко недоволен от Поаро.

— Няма значение — отговори тихо момичето.

— Трябва да изясним един-два въпроса — започна Поаро. — Когато ви попитах дали сте видели някого на дясната палуба в един и десет тази сутрин, вие отговорихте отрицателно. За щастие успях да открия истината без ваша помощ. Мосю Алертън призна, че е бил снощи в каютата на Линет Дойл.

Тя погледна бързо Тим. Той кимна рязко със сурово и мрачно лице.

— Греша ли в часа, мосю Алертън?

— Не, напълно сте прав.

Розали го гледаше изумена. Устните й затрепераха… полуразтвориха се.

— Но вие не сте… не сте…

Той каза бързо:

— Не, не съм я убил. Аз съм крадец, а не убиец. Съвсем скоро всичко ще разберете. Целта ми бяха перлите.

Поаро продължи:

— Според самия него мосю Алертън отишъл в каютата й снощи и е сменил истинската перлена огърлица с фалшива.

— Истина ли е? — Розали го гледаше със сериозни тъжни очи, очи на дете.

— Да — каза Тим.

Настъпи мълчание. Полковник Рейс неспокойно се размърда.

Поаро проговори с необикновен глас!

— Това е, както казах, версията на мосю Алертън. Думите му отчасти се потвърждават от вашите показания, мис Отърбърн. С други думи, има доказателства, че той е бил в каютата на Линет Дойл снощи, но няма доказателства защо е бил там.

Тим го погледна с удивление.

— Но вие знаете защо!

— Какво знам?

— Е, добре, знаете, че взех перлите.

— Но да, да! Знам, че сте взели перлите, но не знам кога сте ги взели. Това може да не е станало снощи… Току-що казахте, че Линет Дойл не би забелязала подмяната. Но не съм толкова сигурен. Да допуснем, че е открила това… Да допуснем дори, че е разбрала кой го е направил… Да допуснем, че снощи е заплашила да разкаже всичко и вие сте знаели, че тя не се шегува… и да допуснем, че сте подслушали скандала в салона между Жаклин дьо Белфор и Саймън Дойл, и веднага след като всички са си отишли, тихо сте влезли вътре, взели сте пистолета и един час по-късно, когато корабът е утихнал, сте се промъкнали в каютата на Линет Дойл и за да сте сигурен, че няма да бъдете разобличен…

— Господи! — промълви Тим. От пепеливото лице две изтерзани, пълни с болка очи гледаха с безмълвна молба Поаро.

Детективът продължи:

— Но ви е видял още един човек — камериерката Луиз. На другия ден започнала да ви изнудва. Заплашила ви е, че ако не й платите добре, ще разкаже какво е видяла. Разбрали сте, че ако се примирите с изнудването, това ще бъде началото на края. Привидно сте се съгласили и сте й казали, че ще дойдете точно преди обяд в каютата й с парите. Там сте я намушкали, докато е брояла банкнотите. Но отново сте нямали късмет. Някой ви е видял да влизате в каютата й — той се полуизвърна към Розали, — това е била вашата майка. Отново е трябвало да действате безразсъдно, рисковано, но сте нямали друг изход. Чули сте Пенингтън да говори преди няколко дни за револвера си. Изтичали сте в каютата му, взели сте го, подслушали сте разговора ни пред каютата на доктор Беснер и сте застреляли мадам Отърбърн, преди да каже името ви.

— Нее-е! — извика Розали. — Той не е извършил това!

— След това сте побягнали към кърмата — единственото нещо, което сте могли да сторите. После сте се обърнали и когато се втурнах след вас, вие вече се преструвахте, че идвате от срещуположната страна. Държали сте револвера в ръкавици; когато ги поисках, те бяха в дожоба ви…

— Кълна се в бога, че в това няма ни дума истина — каза Тим.

Но треперещият му, неуверен глас прозвуча неубедително.

И тогава Розали Отърбърн изненада всички:

— Разбира се, че не е истина! И мосю Поаро знае, че е така! Той си има причини, за да твърди това!

Поаро я погледна с изненада. Лека усмивка заигра по устните му.

— Мадмоазел е твърде умна… Но съгласете се, че уликите бяха правдоподобни.

— Защо, по дяволите… — започна със засилващ се гняв Тим, но Поаро вдигна ръка.

— Против вас има много улики, мосю Алертън. Това исках да разберете. А сега ще ви кажа нещо по-приятно. Все още не съм изследвал онази броеница в каютата ви. Но може би ако направя това, няма да намеря нищо. И тъй като мис Отърбърн продължава да твърди, че не е видяла никого снощи на палубата, е, добре, срещу вас няма никакви улики. Перлите са били взети от една клептоманка, която след това ги е върнала. Ако искате да ги видите с мадмоазел, те са в една кутийка на масата.