Агата Кристи - Смърт край Нил

— Полковник Рейс — възкликна тя, — мис Бауърс току-що ми каза за леля Мари. Това е ужасен шок. Тя каза, че не може да носи повече отговорността сама и че е по-добре да знам и аз, тъй като съм член на семейството. Отначало просто не можех да повярвам, но доктор Беснер беше толкова мил.

— Не, не, няма значение — запротестира скромно докторът.

— Той беше толкова любезен, разказа ми всичко за тези хора, които не могат да се борят със слабостта си. Той е лекувал клептомани в клиниката си. Обясни ми, че много често заболяването се дължи на дълбоко вкоренена невроза. — Корнелия повтори диагнозата със страхопочитание. — Това е някъде дълбоко в подсъзнанието. Понякога причината е нещо дребно, което се е случило в детството. Той е лекувал хората, като ги е карал да си припомнят тази дреболия. — Корнелия си пое дълбоко дъх и продължи: — Но много се безпокоя да не би всичко да излезе наяве. Жълтата преса ще разнесе новината в Ню Йорк. Ще бъде просто ужасно. И леля, и мама, и всички останали никога няма да могат да погледнат хората в очите.

— Така е — въздъхна Рейс. — Но секретността, секретността над всичко.

— Извинете, полковник Рейс?

— — Исках да кажа, че всичко, свързано с убийството, се пази в тайна.

— О, така се радвам — сключи ръце Корнелия. — Толкова се тревожех.

— Имате прекалено добро сърце. — Доктор Беснер я потупа благосклонно по рамото и се обърна към другите: — Тя е прекрасно и чувствително момиче.

— О, не е така. Много сте мил.

— Оттогава виждали ли сте мистър Фергюсън? — каза тихо Поаро.

— Не, но леля Мари говори за него — изчерви се Корнелия.

— Изглежда, че този млад човек е от високо потекло — каза доктор Беснер. — Но трябва да призная, че не му личи. Дрехите му са ужасни и никога не се държи възпитано.

— А вие какво мислите, мадмоазел?

— Мисля, че е съвсем луд — отвърна Корнелия.

— Как е вашият пациент? — обърна се Поаро към доктора.

— О, много добре. Току-що отново успокоих фройлайн дьо Белфор. Няма да повярвате, но беше отчаяна само защото онзи приятел беше вдигнал лека температура днес следобед! Но това е толкова естествено. Учудвам се, че сега няма силна треска. Той е като някой як селянин. Лекувал съм такива с тежки рани, на които те почти не обръщат внимание. Има много силен организъм, като на вол. Пулсът му не е ускорен, температурата е малко над нормалната. Обясних на момичето, че няма от какво да се бои. Но все пак е смешно, нали? Първо стреля в него, след това изпада в истерия да не би да му стане нещо.

— Тя безумно го обича — каза Корнелия.

— Но в това няма логика! Ако вие обичате някого, ще стреляте ли в него? Не, защото сте разумна.

— В същност не обичам шумните истории — каза тя.

— Разбира се. Вие сте истинска жена.

Рейс прекъсна тази сцена, изпълнена с искрено възхищение.

— Тъй като Дойл е добре, можем да продължим разговора си от следобед. Точно ми разказваше за телеграмата.

Доктор Беснер поклати одобрително масивната си глава.

— Ха, ха, много забавна история! Дойл ми разказа всичко. Това е била някаква телеграма само за картофи, ябълки, лук… О, извинете?

Сподавяйки възклицанието си, Рейс подскочи на стола.

— Господи! Значи това е той! Рикети! — Той погледна трите недоумяващи лица. — Това е нов шифър, използван във въстанието в Южна Африка. Картофите означават картечници, ябълките — експлозиви, и така нататък. Рикети е археолог, колкото и аз! Той е много опасен шпионин, човек, който е убивал многократно и е убил отново, кълна се в това! Мисиз Дойл е отворила онази телеграма по невнимание и той е знаел, че с него е свършено, ако тя ми беше казала какво пише в нея! Прав ли съм? — запита той Поаро. — Рикети е, нали?

— Рикети е човекът, когото търсите — каза Поаро. — От самото начало се съмнявах в него. Играеше прекалено добре ролята си; беше повече археолог, отколкото човек. — След кратка пауза той продължи: — Но не Рикети е убил Линет Дойл. За известно време виждах, така да се каже, убиеца „в гръб“. Но сега го гледам „право в лицето“. Картината е напълно завършена. Но, разбирате ли, въпреки че знам какво се е случило, нямам доказателства. От логическа гледна точка случаят е задоволителен, но не е подкрепен с никакви факти. Има само една надежда — убиецът да направи самопризнание.

Доктор Беснер сви скептично рамене.

— Би било истинско чудо.

— Мисля, че е вероятно при сегашните обстоятелства.

— Но кой е той? — извика Корнелия. — Няма ли да ни кажете?