Агата Кристи - Смърт край Нил

— Това е така. Мелхюш Риджуей и аз бяхме много близки… много близки.

— И сте били толкова тясно свързан е него, че ви е посочил за опекун при търговските операции на дъщеря си и за попечител на огромното богатство, което е наследила?

— Да, така е в общи линии. — Очите му отново се изпълниха с тревога и той прибави внимателно: — Естествено, не бях единственият попечител. Имаше и други, които бяха във връзка с мен.

— Те починаха, нали?

— Да, двама от тях. Третият, мистър Стърндейл Рокфорд, е жив.

— Той е вашият съдружник?

— Да.

— Доколкото знам, мадмоазел Риджуей се е омъжила, преди да навърши пълнолетие?

— Щеше да навърши двадесет и една година през юли.

— И тогава би поела контрол върху наследството?

— Да.

— Но бракът й е ускорил нещата?

Пенингтън стисна здраво челюсти и ги изгледа предизвикателно.

— Извинете ме, джентълмени, но защо ви интересува това?

— Ако въпросът не ви харесва…

— Не е там работата. Нямам нищо против въпросите ви, но не виждам смисъл в тях.

— Но съгласете се, мосю Пенингтън — Поаро се наведе напред и очите му блеснаха, — че когато търсим мотивите за едно убийство, финансовите съображения винаги трябва да се имат пред вид.

Пенингтън каза навъсено:

— Според завещанието на Риджуей Линет щеше да поеме богатството в свои ръце, когато се омъжи или навърши двадесет и една години.

— Имаше ли някакви условия?

— Доколкото знам, става дума за милиони.

— Да, така е.

— Вашата отговорност и тази на съдружника ви е била много голяма — каза меко Поаро.

Пенингтън отвърна рязко:

— Свикнали сме и това не ни безпокои.

— Питам се само…

Нещо в тона му жегна Пенингтън и той запита гневно:

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

— Питах се дали внезапният брак на Линет Риджуей не е предизвикал паника в кантората ви? — отвърна Поаро с очарователна любезност.

— Паника?

— Да, това имах пред вид.

— За какво, по дяволите, намеквате?

— За нещо много просто. Искам да знам дали документите на Линет Дойл са в пълен ред, както би трябвало да бъдат.

— Достатъчно. Дотегна ми. — Пенингтън стана и се отправи към вратата.

— Но преди това ще отговорите ли на въпроса ми?

— Документите на Линет Дойл са в пълен ред — отсече Пенингтън.

— Но след новината за брака й сте били толкова разтревожен, че сте заминали бързо за Европа с първия кораб и сте инсценирали привидно случайна среща в Египет?

Пенингтън се върна назад. Отново се бе овладял.

— Това са абсолютни глупости! Изобщо не знаех, че Линет е омъжена, и бях изумен, когато я срещнах в Кайро. Сигурно писмото й е пристигнало в Ню Йорк един ден след като съм заминал. Тогава са го препратили и аз го получих след една седмица.

— Дошли сте с „Карманик“, така ли?

— Да.

— И писмото е пристигнало в Ню Йорк, след като „Карманик“ е отплувал?

— Колко пъти трябва да повтарям това?

— Има нещо странно — каза Поаро.

— Какво?

— На багажа ви няма етикети от „Карманик“.

Единствените етикети за презокеанско плаване са от „Нормандия“, а, доколкото си спомням, тя отплава два дни след „Карманик“.

За миг Пенингтън се обърка. В очите му се появи смут.

Но намесата на полковник Рейс беше решаваща.

— Е, хайде, мистър Пенингтън — каза той, — имаме няколко причини да смятаме, че сте пристигнали с „Нормандия“, а не с „Карманик“. В такъв случай сте получили писмото на мисиз Дойл, преди да напуснете Ню Йорк. Няма смисъл да отричате това, защото най-лесно е да проверим в параходните компании.

Андру Пенингтън потърси разсеяно стол и седна с безизразно лице. Но зад тази равнодушна маска проницателният му ум бързо търсеше изход.

— Ще трябва да ви разкажа всичко, джентълмени. Подцених ви. Но имах причини да се държа така.

— Без съмнение — каза рязко Рейс.

— Ще ви дам необходимите обяснения, но разчитам на дискретност от ваша страна.

— Не се безпокойте. Можете да ни имате доверие. Разбира се, не мога да дам големи гаранции.

— Добре, ще говоря направо — въздъхна Пенингтън. — Нещо нередно ставаше в Англия и това ме тревожеше. Писмата нямаше да ми помогнат и затова реших, че единственото, което мога да направя, е да дойда тук и сам да открия причината.

— Какво искате да кажете?

— Бях сигурен, че Линет е мамена.

— От кого?

— От английския си адвокат. В наше време не можеш да отправиш подобно обвинение без точни доказателства, така че реших веднага да дойда тук и да се заема със случая.