Агата Кристи - Смърт край Нил

Мис ван Шойлер потрепера от ярост.

— Веднага напуснете тази стая или ще извикам стюарда.

— Платил съм билета си и не могат да ме изгонят от салона, който е за всички. Но да бъде както искате.

И като си затананика безгрижно „Ио, хо, хо и бутилка ром“, той стана и бавно се отправи към вратата.

Задушавайки се от гняв, мис ван Шойлер с мъка се изправи на крака. Като наруши дискретното си усамотение зад списанието, Поаро скочи, за да вземе кълбото с прежда.

— Благодаря ви, мосю Поаро. Бихте ли извикали мис Бауърс? Не се чувствувам добре… Този нагъл млад човек…

— Страхувам се, че е твърде ексцентричен и разглезен. Повечето от семейството са такива. Винаги е готов да се сражава с вятърни мелници. — И той прибави небрежно: — Познахте ли го?

— Да го позная?

— Нарича се Фергюсън и не използува титлата си заради прогресивните си идеи.

— Титлата си? — възкликна мис ван Шойлер.

— Да, това е младият лорд Долиш. Много е богат, разбира се, но е истински чудак.

Обзета от противоречиви чувства, мис ван Шойлер попита:

— Откога знаете това?

— Видях снимката му в някакъв вестник и забелязах приликата. След това намерих пръстен с герб. Уверявам ви, че няма никакво съмнение.

Поаро се наслаждаваше на различните чувства, които се сменяха по лицето на мис ван Шойлер. Най-сетне тя кимна тържествено и каза:

— Много съм ви задължена, мосю Поаро.

Детективът я проследи с усмивка до вратата.

След това седна и лицето му отново стана сериозно. Той се замисли дълбоко, като от време на време кимаше с глава. Накрая каза:

— Е, да, всичко е точно така.

Рейс го намери все още да седи там.

— Е, Поаро, какво има? Пенингтън ще дойде след десет минути. Предоставям това на вас.

Поаро бързо се изправи.

— Първо намерете младия Фенторп.

— Фенторп? — учуди се Рейс.

— Да. Доведете го в каютата ми.

Рейс кимна и излезе. Поаро се отправи към каютата си. Полковникът пристигна с Фенторп след една-две минути. Поаро ги покани да седнат и им предложи цигари.

— Е, мосю Фенторп, на въпроса — каза той. — Доколкото виждам, носите същата връзка като моя приятел Хейстингс.

Джим Фенторп погледна връзката си, леко смутен, и каза:

— Да, английска вратовръзка.

— Точно така. Имайте пред вид, че въпреки че съм чужденец, познавам доста добре английските обичаи. Знам например, че има „допустими“ и „недопустими“ неща.

Фенторп се усмихна.

— Днес вече не обръщаме голямо внимание на това, сър.

— Може би, но обичаят си е обичай. Традициите не се променят и има някои неща (зная го от личен опит), които не бива да се правят! Едно от тях, мосю Фенторп, е да се намесвате в чужди разговори между хора, които не познавате, без да ви молят за това.

Фенторп го погледна изумен. Поаро продължи:

— Преди няколко дни вие направихте точно това. Някои хора тихо обсъждаха делови въпроси от частен характер в панорамния салон. Вие се приближихте към тях, очевидно с намерение да чуете какво говорят, след това се обърнахте и поздравихте една дама — мадам Дойл, заради деловите й качества.

Лицето на Джим Фенторп пламна. Поаро бързо продължи, без да чака отговор:

— А това, мосю Фенторп, съвсем не беше поведение, достойно за човека, който носи същата връзка като моя приятел Хейстингс! Хейстингс е толкова деликатен, че би умрял от срам, ако направи такова нещо! И така, като свържем тази постъпка с факта, че сте твърде млад, за да си позволите скъпа екскурзия и че сте член на провинциална адвокатска кантора и следователно не тънете в охолство, както и че не показвате признаци на неотдавнашно заболяване, което да изисква продължителен престой в чужбина, то аз се питам и сега питам вас — каква е причината за присъствието ви на този кораб?

— Отказвам да ви дам каквато и да било информация, мосю Поаро. Мисля, че сте луд.

— Не съм луд, а съм с напълно здрав разсъдък. Къде е вашата кантора? В Нортхемптън; това е близо до Уод Хол. Какво се опитвахте да подслушате? Разговор за правни документи. Каква беше целта на забележката ви, която произнесохте с явно смущение и тревога? Намерението ви бе да попречите на Линет Дойл да подпише какъвто и да е документ, преди да го е прочела предварително. — Той замълча. — На този кораб бе извършено убийство; други две последваха почти веднага след това. Ако продължа и ви кажа, че оръжието, с което беше убита Розали Отърбърн, беше револвер, собственост на Андру Пенингтън, тогава може би ще разберете, че е ваше задължение да ни кажете всичко, което знаете.