Агата Кристи - Смърт край Нил

Доктор Беснер връхлетя върху тях.

— Господи! Какво пък има сега?

Сториха му път. Рейс посочи каютата. Беснер влезе вътре.

— Трябва да намерим Пенингтън — каза полковникът. — Има ли някакви отпечатъци по револвера?

— Не — отвърна Поаро.

Намериха Пенингтън в малката всекидневна на долната палуба. Пишеше писма. Той вдигна симпатичното си, гладко избръснато лице и попита:

— Нещо ново?

— Не чухте ли изстрел?

— Е, сега, когато ми казвате, мисля, че чух някакъв трясък, но дори не помислих… Кой е застрелян?

— Мисиз Отърбърн.

— Мисиз Отърбърн? — Пенингтън беше изумен. — Каква изненада! Мисиз Отърбърн — той поклати глава. — Нищо не разбирам. — Понижи глас и прибави: — Джентълмени, боя се, че на кораба има убиец маниак. Трябва да направим нещо, за да се защитим.

— Мистър Пенингтън, откога сте в тази стая? — попита Рейс.

— Момент — Пенингтън леко поглади брадичката си. — Струва ми се, че от около двайсет минути.

— И не сте излизали?

— Не, разбира се.

Той ги погледна въпросително.

— Виждате ли, мистър Пенингтън — каза Рейс. — Мисиз Отърбърн беше застреляна с вашия револвер.

Мистър Пенингтън беше смаян. Мистър Пенингтън просто не можеше да повярва.

— Е, джентълмени — каза той, — това е много сериозен случай.

— Изключително сериозен за вас, мистър Пенингтън.

— За мен? — изненадано вдигна вежди Пенингтън. — Но, драги, по време на изстрела аз бях тук и кротко пишех писма.

— Може би имате свидетел, който да докаже това.

Пенингтън поклати глава.

— Хм, не, но е съвсем невъзможно да се кача на горната палуба, да застрелям бедната жена (а и защо да я убивам?) и да сляза долу, без никой да ме види. По това време на деня в салона има много хора.

— Как си обяснявате факта, че е използван вашият пистолет?

— Страхувам се, че тук имам вина. Спомням си, че в началото на пътуването говорихме за огнестрелни оръжия една вечер в салона. Тогава споменах, че когато пътувам, винаги нося револвер със себе си.

— Кои бяха там?

— Не мога да си спомня точно. Мисля, че повечето от пътниците. Във всеки случай имаше много хора. — Да, наистина, тук имам вина. — Той поклати глава и продължи: — Първо Линет, след това камериерката й, а сега мисиз Отърбърн. В това няма никаква логика!

— Имаше логика — каза Рейс.

— Така ли?

— Да, мисиз Отърбърн точно ни обясняваше, че е видяла едно лице да влиза в каютата на Луиз. Преди да успее да ни каже името му, бе застреляна на място.

Андру Пенингтън избърса лицето си с тънка копринена кърпа.

— Това е ужасно — прошепна той.

Поаро каза:

— Мосю Пенингтън, бих искал да обсъдя е вас някои аспекти на този случай. Ще дойдете ли в каютата ми след половин час?

— С удоволствие.

Но тонът му не беше очарован. Нито той самият изглеждаше очарован. Рейс и Поаро се спогледаха и бързо излязоха от стаята.

— Хитър, стар дявол. Но е уплашен, нали? — каза Рейс.

— Да, разтревожен е нашият мистър Пенингтън.

Те се качиха отново на горната палуба. Мисиз Алертън излезе от каютата си и като видя Поаро, му махна настойчиво с ръка.

— Мадам?

— Бедното дете! Кажете ми, има ли двойна каюта, където да се настаня с нея? Тя не бива да се връща в каютата, в която е била с майка си, а моята е единична.

— Това може да се уреди. Много сте любезна.

— Най-обикновено внимание. Освен това наистина обичам това момиче. Винаги съм имала слабост към нея.

— Много ли е разстроена?

— Ужасно. Изглежда, че е била силно привързана към тази непоносима жена. Затова е толкова трогателна. Според Тим майката пиела. Вярно ли е?

Поаро кимна.

— О, бедната жена, не трябва да я съдим. Но животът на дъщеря й, изглежда, не е бил лек.

— Да, мадам. Тя е много горда и много предана.

— Високо ценя предаността. Днес не е на мода. Тя е странно момиче — сдържана, горда, решителна и, както предполагам, с много добро сърце под навъсената външност.

— Виждам, че съм я поверил в добри ръце.

— Да, не се безпокойте. Ще се грижа за нея. Мисля, че ще станем приятелки.

Мисиз Алертън се върна в каютата. Поаро се отправи към мястото на трагедията.

Корнелия все още беше там. С разширени от ужас очи тя го запита:

— Не разбирам как човекът, който я е застрелял, е избягал, без да го видите, мосю Поаро?

— Да, как? — като ехо се обади Жаклин.

— Не е изчезнал като по чудо, мадмоазел. Имало е три различни начина, по които е могъл да се измъкне.

Жаклин го погледна учудено.