Агата Кристи - Среща със смъртта

— Бих казал, около двайсет и три или четири.

— Чак толкова ли?

— Смятам, че да.

— Може би сте прав… Само че някак си изглежда много млад…

— Умствена неприспособеност. Запазил се е инфантилният фактор.

— Тогава аз всъщност съм права. Мисълта ми е, че у него наистина има нещо не съвсем нормално.

Д-р Жерар сви рамене, като леко се усмихна на нейната убеденост.

— Мила ми девойко, смятате ли, че някой от нас е съвсем нормален? Но съм съгласен, че вероятно имаме налице един или друг род невроза.

— Сигурна съм, че е свързана с тази ужасна бабичка.

— Изглежда, тя никак не ви харесва — каза Жерар, като с любопитство наблюдаваше Сара.

— Така е. Има… има злобен поглед.

Жерар промърмори:

— Така е с много майки, когато синовете им попаднат под обаянието на очарователните млади дами!

Сара с досада сви рамене. „Всички французи са такива — помисли си тя. — Само за секс мислят!“ Макар че естествено, като добросъвестен психолог, тя самата трябваше да признае, че в основата на повечето необичайни явления лежи сексът. Мислите на Сара потекоха в психологическа насока.

Внезапно размишленията й бяха прекъснати. Реймънд Бойнтън пресичаше салона към централната маса. Там избра едно списание. На връщане, когато минаваше края стола на Сара, тя погледна към него и го заговори:

— Днес разглеждахте ли забележителности? Подбираше думите си напосоки. В действителност я интересуваше как ще се приемат те.

Реймънд поспря, изчерви се и се дръпна като подплашен кон, а очите му неспокойно се отправиха към центъра на групата негови близки. Той промълви:

— Е… да… да, наистина. Аз…

После, внезапно, сякаш пришпорен, бързо се устреми към семейството си, протегнал в ръка списанието.

Нелепата, подобна на Буда фигура протегна ръчището си, но д-р Жерар забеляза, че докато поемаше списанието, очите й бяха съсредоточени върху лицето на момчето. Тя изгрухтя нещо, в което едва ли се долавяше благодарност. Положението на главата й съвсем малко се промени. Лекарят видя, че сега тя се втренчи в Сара. Лицето й беше съвсем безизразно, безстрастно. Невъзможно бе да се определи какво занимава мислите и.

Сара погледна часовника си и възкликна:

— Не очаквах, че е чак толкова късно — тя стана. — Много ви благодаря за кафето, д-р Жерар. Сега трябва да напиша няколко писма.

Той се изправи и пое ръката й.

— Надявам се, че ще се срещнем пак.

— О, да! Може би ще дойдете в Петра.

— Непременно ще се опитам да дойда.

Сара му отправи една усмивка и си тръгна. На излизане от салона пътят й минаваше покрай Бойнтънови.

Д-р Жерар ги наблюдаваше и забеляза как погледът на мисис Бойнтън се отмести към лицето на сина и. Видя как очите на момчето срещнаха нейните. Когато мина Сара, Реймънд Бойнтън полуизвърна главата си — не към нея, а в обратна посока… Движението беше бавно, неволно и създаваше впечатление, сякаш старата мисис Бойнтън е дръпнала невидима нишка.

Сара Кинг забеляза жеста и беше достатъчно млада и земна, за да не се подразни. Така приятелски си бяха говорили в люлеещия се коридор на „Вагон Ли“. Споделяха впечатления от Египет, смееха се на абсурдния език на магаретарчетата и уличните търговци. Сара му разправи как, когато един камилар безочливо и с надежда подхванал: „Вие англичанка или американка?“, получил отговора: „Не, китайка.“ И удоволствието, което изпитала при вида на човека, зяпнал от учудване. Мислеше си, че момчето се държи като прилежен, нетърпелив ученик — може би в нетърпението му имаше нещо едва ли не трогателно. А сега, без никаква причина, поведението му бе плахо, недодялано — определено грубо.

„Повече няма да се занимавам с него“ — възмутено си каза Сара.

Защото, без да бъде прекалено суетна, Сара имаше доста добро мнение за себе си. Знаеше, че несъмнено е привлекателна за противоположния пол, а и не беше от тези, които биха преглътнали едно презрително отношение!

Може би се бе държала малко по-приятелски към това момче, защото по някаква неясна причина беше изпитала съжаление към него.

Но сега той очевидно се оказа просто един груб, високомерен, невъзпитан американски младеж!

Вместо да пише споменатите писма, Сара Кинг седна пред-тоалетката и започна да разресва назад косата си, като се взираше в огледалото в две разтревожени лешникови очи и правеше преценка на живота си.

Скоро беше преживяла тежка емоционална криза. Преди месец развали годежа си с един лекар, около четири години по-възрастен от нея. Взаимното им привличане беше силно, но имаха сходен темперамент. Разногласията и кавгите им бяха често явление. Самата Сара притежаваше прекалено властен характер, за да понася един хладнокръвно натрапен деспотизъм. Както много решителни жени Сара вярваше, че се възхищава от силата. Винаги си беше казвала, че й се иска да я подчинят. Но когато срещна човек, способен да я подчини, откри, че това никак не й харесва! Развалянето на годежа й беше струвало доста терзания, но тя бе достатъчно проницателна, за да осъзнае, че простото взаимно привличане не е достатъчна основа, за да се изгради върху нея щастие за цял живот. Съзнателно си бе уредила интересно пътешествие в чужбина, та по-бързо да забрави всичко, преди да се върне и започне сериозна работа.