Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

Ателстан погледна онова, което беше написал, поклати глава и се усмихна.

– Не, не – прошепна той. – Всичко това трябва да почака.

Quarto – Моубри е умрял при падането от стената, но кой стои зад това? Кой е бил сигналната камбана? Кой е отсъствал от покоите на мистрес Филипа? Само двама: Фицормонд и Колбрук.

Ателстан отново поклати глава.

Quinto – убийството на съветник Хорн. Свещеникът направи гримаса. За него нямаше никакви следи.

Sexto – смъртта на Фицормонд? С Кранстън бяха видели, че веригата на мечката не е закрепена достатъчно добре, а Фицормонд е имал навика да наблюдава звяра. Но кой е бил убиецът, изстрелял стрелата и предизвикал убийствения гняв на мечката?

Septimo – сър Ралф и другите бяха умрели заради ужасното си предателство към сър Бартоломю Бъргиш. Умрял ли е той на кораба преди много години или се е върнал в Англия? Викарият от Удфорд твърдеше, че го е видял, както и местният кръчмар. Това ли е бил загадъчният човек, когото беше видял и собственикът на кръчмата "Златната митра"? Ако е така, Бъргиш е бил видян поне от трима души по време на коледните пости преди три години, по същото време, когато сър Ралф Уитън бил много разстроен. Но ако Бъргиш е оцелял и се е върнал в Англия, как и къде се криеше сега? И още един проблем: очевидно тревогата на сър Ралф е намаляла. Това едва ли би станало, ако Бъргиш беше оцелял. Сър Ралф би се успокоил, само ако той се е появил преди три години и е умрял.

Octavo – онзи, който беше изпратил злокобните бележки на Уитън и другите, трябваше да има достъп до Тауър. Дали Бъргиш или синът му, скрити в града, са пращали съобщенията и съучастниците си в Тауър?

Nono – кой печелеше от тези убийства? Колбрук? Той искаше да го повишат и добре познаваше Тауър. Беше присъствал, когато и тримата бяха умрели. Сър Фулк? Той също беше облагодетелстван от смъртта на брат си; токата му беше намерена върху леда пред кулата на северния бастион. И той познаваше добре Тауър и е бил там, когато двамата хоспиталиери са загинали. Растани? Потаен, ловък човек, който може би се беше заклел лично да отмъсти на сър Ралф и другарите му. Той познаваше крепостта добре и е бил там, когато хоспиталиерите бяха загинали.

Ателстан поклати глава. Същото важеше за Хамънд, този доста мрачен капелан. А може би – мистрес Филипа в заговор с любимия си? Ами Ред Хенд, лудият, който може и да беше по-нормален, отколкото изглеждаше?

Ателстан вдигна поглед и рязко си пое дъх. Ред Хенд! Гърбавият албинос беше споменал нещо за зазидани тайни тъмници, а и дърводелецът Саймън беше промърморил нещо подобно.

Доминиканецът остана известно време така, подпрял глава на ръцете си. Взе перото, огледа тъмната кухня и зърна китка зеленика в далечния ъгъл. Коледа е след няколко дни, помисли си той. Стана, стопли пръстите си на мангала и му се прииска Бенедикта да беше при него и да пият по чаша греяно вино. Спомни си думите на доктор Винсентий за любовта му към вдовицата и се загледа в огъня. Толкова ли е явно, зачуди се. Дали и другите му енориаши бяха отгатнали чувствата му? Той поклати глава, за да прочисти ума си. Не, трябваше да се съсредоточи над сегашния проблем. Един капак изтрака и Ателстан трепна, когато една тъмна сянка скочи на застлания с тръстика под.

– Бонавентура! – промърмори той. Котаракът приближи безшумно и величествено се отърка в крака му. – Е, мастър котарако, да хапнеш ли си дошъл?

Котаракът се протегна и изви гръб. Ателстан отиде в килера, напълни една пукната калаена купа с мляко и загледа как Бонавентура го излочи, а после се изтегна пред огъня. Доминиканецът прекоси стаята и спусна резетата на капаците: прозорци, врати и коридори, помисли си той, припомняйки си още веднъж мърморенето на Ред Хенд и мрачните предупреждения на дърводелеца Саймън. Погледна завистливо котарака.

– Има някои, на които всичко им е наред – измърмори той и седна пред записките си, за да продължи работа. Написа всяко име и описа аргументите си, сякаш се подготвяше за теологичен диспут.

Часовете минаваха. Ателстан потърка уморено очи. Само един път оставаше отворен: онзи, показан от невинните забележки на лейди Мод, които така го бяха стреснали на връщане в Съдърк. Ателстан начерта груб план на Тауър и продължи да проверява заключенията, до които беше стигнал. Точно преди да се зазори, той реши, че е доволен. Беше открил убиеца, но почти нищо друго. За това щеше да му трябва Кранстън.

На другата сутрин сър Джон мина с коня си като млад рицар по Чийпсайд до кръчмата "Златната митра" край Тауър. Коронерът имаше чувство, че лети. Дори студеният утринен вятър му се струваше топъл и нежен като ласката на млада жена.