Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

Сър Джон Кранстън седеше на стола с висока облегалка в голямата си, настлана с каменни плочи кухня, и гледаше влюбено лейди Мод, която стоеше до масата и пълнеше гърненца със захаросани ядки. Не можа да повярва на новините от Ателстан, поне отначало. Осъзна истината едва след още три чаши бордо и повторния разказ на Ателстан какво беше научил от доктор Винсентий. Най-после всичко се изяснява, помисли си Кранстън...

Той хвърли крадешком поглед към талията на жена си и разбра, че пищните поли на лейди Мод прикриват всяко възможно разширяване. Дори нощниците ѝ бяха подплатени. А и никога не му беше минавала мисълта, че може да имат друго дете. След като Матю умря едва тригодишен от чума преди много време, Кранстън беше загубил надежда за наследник. Той потропа с пръсти по облегалката на стола. Лейди Мод улови погледа му и помириса едно гърненце, за да скрие изненадата си от внезапната промяна в настроението на сър Джон. Трябваше ли да му каже сега, питаше се тя. Или да изчака до Коледа, както беше замислила?

Лейди Мод беше смаяна, когато месечното ѝ кръвотечение спря и приятелка ѝ препоръча доктор Винсентий. Лекарят потвърди надеждите ѝ, даде ѝ разумни съвети какво да яде и пие и ѝ препоръча да не се преуморява. Трябваше да се откаже от любовните нощи със сър Джон, но не можеше да му каже причината. Трябваше да бъде сигурна. Лейди Мод прехапа устни. Имаше и друга причина: когато сър Джон разбереше истината, нямаше да я остави на мира. Щеше да се навърта край нея като голямо куче-пазач, да наблюдава всяко нейно движение и непрекъснато да ѝ повтаря, че трябва да се пази и да се грижи за себе си. Лейди Мод сведе глава и се помоли наум детето да бъде здраво. Нямаше да забрави как изглеждаше сър Джон, когато Матю умря. Той, който притежаваше куража на лъв, седеше и като малко момченце беззвучно лееше потоци сълзи.

Мислите на сър Джон клоняха в същата посока: той тържествено беше обещал на Ателстан да не обсъжда въпроса с жена си, а да изчака тя да го направи. Както и да позволи на Винсентий да напусне свободно Лондон. Но Кранстън присви очи, щеше да си помисли пак за това. Може би през новата година трябваше да разпрати писма до всички шерифи в Англия за доктор Винсентий и незаконните му действия из гробищата? Коронерът се размърда и погледна към Ателстан, който разговаряше оживено с просяка Лейф.

– Братко, ще останеш ли за вечеря?

– Не, сър Джон, трябва да тръгвам. Може би по-късно.

– А работата в Тауър?

Ателстан се изправи.

– Не знам, сър Джон. Може би е най-добре да хапнеш и да обмислиш спокойно това, което вече знаем. Ще го обсъдим друг път – той погледна с интерес гърненцата, които пълнеше лейди Мод. – Гости ли очаквате за Коледа?

– Така мислех, отче – отвърна тя. – Роднините ми от Тивъртън в Девън – лейди Мод хвърли престорено ядосан поглед към сър Джон, който изсумтя недоволно. – Трябваше да дойдат, но пътищата са непроходими, дори пратениците не могат да преминат. Разговарях с жената на един от съветниците. Каза, че търговията на съпруга ѝ много пострадала. Всички пътници, отиващи на югозапад, трябвало да се върнат.

Ателстан се усмихна, а лейди Мод се върна към захаросаните плодове. Тя се опита да прикрие тревогата си, когато брат Ателстан уведоми сър Джон, че един от енориашите му, доктор Винсентий, напускал Съдърк и нямало да се върне. Лейди Мод извърна лице. Съжаляваше, че лекарят заминава. Беше много опитен. Тя въздъхна и погледна към масата. Сега трябваше да си потърси друг лекар, по-добър от некадърниците, които живееха около Чийпсайд.

Ателстан намигна тайно на Кранстън, сбогува се и излезе на притъмнялата улица. Взе Филомел от конюшнята на "Светия агнец" и пое обратно в мрака, усмихвайки се при спомена за реакцията на сър Джон на новината. Надяваше се лейди Мод да е чула, че Винсентий заминава. Може би, заключи Ателстан, така беше най-добре за всички.

Внезапно Филомел се подхлъзна върху леда. Ателстан изпъшка примирено, слезе, хвана юздите и внимателно поведе стария кон по тъмната улица между високите, мрачни къщи. Пред всяко от големите имения в Чийпсайд гореше маслена лампа, но когато свещеникът зави на ъгъла при "Сейнт Питър" на Корнхил и тръгна по Грейсчърч към Бридж Стрийт, улицата стана по-тъмна. Трябваше да се движи внимателно между купчините боклук, изпражненията и остатъците от храна, край които пируваха плъхове. Зад него се тръшна врата, нощна птица, гнездеща под стряхата, излетя, пърхайки с черните си криле и го накара да подскочи. Просяци хленчеха за милостиня. На ъгъла стоеше проститутка и заради оранжевата перука изглеждаше още по-бледа на светлината на свещта, която държеше в ръка. Тя се изкикоти, видяла Ателстан, и направи груб жест. Той очерта във въздуха кръстния знак към нея. Градски побойник, облегнат на вратата на кръчма, видя самотната фигура и стисна дръжката на ножа си. Но когато съзря тонзурата на Ателстан и разпятието на врата му, размисли.