Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

Отец Питър присви очи.

– Да – отвърна той. – Познавам ги.

Ателстан започна да гълта полека от вече поизстиналата си супа.

– Ще ни разкажеш ли за тях, отче?

Свещеникът вдигна рамене.

– Какво има за разказване? Бартоломю Бъргиш и жена му живееха в имение близо до Бъксфийлд. Бартоломю беше неспокоен дух, роден да язди и да върти меча, а не да надзирава земеделската работа или да проверява сметките на управителя на имението. Замина за Лондон, където служеше при разни големци. По времето на стария крал беше в гарнизона на Тауър, после замина с другите да се бие в Светите земи.

– А жена му?

Отец Питър направи гримаса.

– Беше тиха, болнава жена. Имаха един син... как се казваше? А, да, Марк – свещеникът въздъхна. – За тях се грижеха добре. Имението имаше управител, а Бартоломю винаги пращаше злато. После, преди четиринайсет-петнайсет години, пристигна вест за смъртта на Бартоломю. Бил убит на кораб, превзет от маврите в Средното море. По онова време Марк беше вече млад мъж. Не личеше да тъгува много за смъртта на баща си, но майка му се разболя и почина година след съпруга си.

– А Марк Бъргиш?

– Той беше като баща си, главата му беше пълна е истории за герои като Роланд и Оливер, за бойни подвизи. Известно време той беше господар на имението. След победите на стария крал във Франция Марк събра пари от банкерите, купи си кон, доспехи и набра от селяните малък отряд стрелци – все хора, които споделяха страстта му към войната и странстванията – свещеникът замълча и се загледа в пламъците. – Помня сутринта, когато заминаха – продължи той замислено. – Беше прекрасен летен ден. Сър Марк яздеше черния си боен кон, тъмночервената му коса беше сресана и намазана с благоуханно масло; пред него оръженосецът носеше знаме е герба на Бъргиш, а зад него крачеха шестима стрелци със стоманени шлемове, дебели кожени жакети, дълги лъкове и колчани със стрели с гъши пера.

Красива гледка – свещеникът се полюшна леко на стола си.

– Никой от тях не се завърна – прошепна той. – Всички загинаха, потънали в кръв и кал.

Ателстан стаи дъх. Колко приличаше това на неговата история. Той и Франсис бяха постъпили точно в такъв отряд. Ателстан се беше върнал, но тялото на брат му още гниеше на някое забравено поле във Франция.

– Никой не се е върнал? – повтори Кранстън, като едва успяваше да овладее вълнението в гласа си. – Значи Марк Бъргиш може да е още жив?

Свещеникът го погледна и поклати глава.

– Не, сър Джон, изразих се грешно. Никой не се върна жив. Елате, ще ви покажа къде е Марк.

Те станаха. Отец Питър им подаде плащовете, откачи един ключ от един забит в стената гвоздей и те го последваха навън, в студа. Момчето още стоеше като войник и държеше юздите на конете, а очите му гледаха алчно към купчините димящи изпражнения, натрупани от Филомел и коня на Кранстън. Отец Питър спря.

– Момче, заведи конете в конюшнята. Ще намериш овес там. После влез и си сипи супа. Не се тревожи, конете няма да избягат.

Хлапето погледна Ателстан.

– Върви, момче – нареди доминиканецът. – Тук ще замръзнеш. Обещавам ти, фъшкиите са за теб.

Стигнаха вратата на църквата. Отец Питър я отключи и влязоха в тъмния неф. Беше студено, въздухът – леден. Ателстан огледа масивните четвъртити колони, украсени със зеленина като неговите в Съдърк, макар и не толкова красиво. Сред енориашите му няма художник, помисли си Ателстан. Отец Питър улови погледа му и Ателстан се почувства гузен от дребнавата си гордост.

– Хубава църква, отче – промърмори той.

Отец Питър се усмихна.

– Стараем се, братко. Но бих дал много за добър художник и добър дърводелец.

Минаха през скромната олтарна преграда, през ризницата и влязоха в малкия параклис в далечния ъгъл на църквата. Голяма дървена статуя на Мадоната с Младенеца стоеше на каменна плоча, а по стените имаше обикновени правоъгълни гробници, без украса и изваяния. Отец Питър отиде при една от тях и я почука леко.

– Сър Марк Бъргиш лежи тук – тихо обяви той. – Върнаха тялото му за погребение.

Кранстън разочаровано се взря в гробницата от сив камък.

– Сигурен ли си, отец Питър?

– Да – отвърна свещеникът. – Балсаматорите направиха всичко възможно да пооправят трупа. Преди да спуснат ковчега, погледнах още веднъж лицето му. Сър Марк беше получил ужасна смъртоносна рана отстрани на главата от бойна брадва или боздуган, но съм сигурен, че беше той.

Ателстан скри разочарованието си и погледна потиснато към Кранстън. Пътешествието им през ледената пустош на Есекс се беше оказало безплодно.