Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

Ателстан си спомни цепнатината под вратата на сър Ралф и кимна. Всеки, който застанеше пред вратата, би усетил силния полъх и би разбрал, че нещо не е наред.

– Защо не отвори вратата сам? – попита Кранстън.

Младежът се усмихна слабо.

– Сър Джон, уплаших се. Много хора не обичаха сър Ралф. Като си помисля сега, явно съм се притеснявал, че в стаята може да има някой.

– А през нощта, когато умря Моубри?

– Бях при мистрес Филипа, доста пиян. Питайте останалите.

– И не си излизал?

Джефри направи гримаса.

– И аз като другите използвах нужника в коридора. Когато прозвуча сигналът, изтичах с тях навън, за да видя какво става. Не направих много. Бях пиян и мразя стъпалата до пътеката на стената. Забавих се, преструвайки се, че върша нещо и намерих Фицормонд и Колбрук над тялото на Моубри – младият човек млъкна и погледна остро Ателстан. – Знам защо сте тук. Още някой е умрял в Тауър, нали?

– Да, да – промърмори свещеникът и му разказа подробно за смъртта на Хорн.

Джефри се облегна назад и тихичко подсвирна.

– Предполагам, че искате да ме разпитате за това – каза той уморено.

– Би ни помогнало – отбеляза Кранстън – да знаем къде си бил снощи.

Парчмайнър сви рамене.

– Работих в магазина, после се напих здраво в близката кръчма "Златния грифон". Можете да питате там.

Ателстан се усмихна. Каква полза, помисли той. Хорн можеше да е убит по всяко време на нощта. Той изучаваше женственото лице на Парчмайнър.

– В Лондон ли си роден? – попита той, като се опитваше да прочете пергамента, който лежеше на бюрото на Джефри.

– Не, братко. Семейството ми е от Уелс, затова съм тъмнокос. Преместиха се в Бристъл. Баща ми търгуваше с пергамент и велен в магазин точно до катедралата. Когато умря, се преместих в Лондон – Джефри вдигна парчето пергамент.

– Сестра ми, която вече е омъжена, още живее в Бристъл. Получих писмо от нея, самопокани се за коледните празници. Ще дойде със съпруга си – изражението му стана присмехулно-тържествено – и купищата им деца – той се обърна към сър Джон. – Милорд коронер, имате ли други въпроси?

Сър Джон поклати глава.

– Не, мастър Парчмайнър, нямаме.

Те станаха, сбогуваха се и излязоха на студената, заледена улица.

– Какво мислиш, братко?

– Този младеж ще напредне много в търговията, сър Джон. Наследил е тези способности – доминиканецът се усмихна.

– Да, сър Джон, и аз като теб се питах дали би могъл да бъде синът на Бъргиш. Но съм сигурен, че не е. – Ателстан спря и погледна твърдо коронера. – Търсим убиец без роднински връзки, сър Джон. Някой, който знае за голямото предателство преди толкова години. Въпросът е кой е той?

– Е – Кранстън плесна с ръце, – няма да го открием тук, братко, но може би в Удфорд... – коронерът избърса носа си с опакото на ръката и погледна към небето. – Не искам да оставам в Лондон – промърмори той. – Лейди Мод има нужда да си почине от мен. А ти, братко?

– Мисля, че енориашите ми – отвърна сухо Ателстан – все ще преживеят малко по-продължителното отсъствие на пастира си.

Разделиха се на ъгъла на Фрайдей Стрийт и Фиш Стрийт, като се разбраха да се срещнат след два часа в кръчмата край Олдгейт на Майл Енд Роуд. Сър Джон поведе коня си към къщи, докато Ателстан продължи по Тринити до Уолбрук, а после по Роупъри до Лондонския мост. За щастие откри "Сейнт Ерконуолд" почти празна, е изключение на Уоткин, на когото даде строги нареждания да пази църквата и Ранулф, ловеца на плъхове, който беше дошъл да му напомни за обещанието, че ако създадат Гилдия на ловците на плъхове, "Сейнт Ерконуолд" ще бъде тяхна църква.

– Обещавам ти, че ще помисля по въпроса, Ранулф – отвърна Ателстан, мъчейки се да скрие колко го развеселяваше представата за църква, пълна със закачулени ловци на плъхове, които приличат на Ранулф. Върху жълтеникавото, съсухрено лице на ловеца засия острозъба усмивка и той заподскача надолу по стълбите щастлив като момченце.

– Братко – изстена скръбно Уоткин.

– Какво има?

– Ами... – Уоткин се обърна на най-горното стъпало и посочи към замръзналото гробище. – Още не сме сложили пазач.

– И защо да го правим, Уоткин? Осквернителите не се появяват вече.

Боклукчията поклати глава.

– Не мисля така, братко, и се боя, че ще стане още по-лошо.

Ателстан се усмихна насилено.

– Глупости. Виж, Уоткин ще се върна късно утре вечер. Занеси съобщение на отец Люк в "Сейнт Олав". Помоли го да бъде така добър да служи тук утре сутрин. Нали знаеш кое къде стои? Кажи на вдовицата Бенедикта да ти помогне. Ще го направиш ли?