Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

– Странно – замислено каза Бенедикта. – Мислех да ти кажа, братко. Преди седмица са видели лейди Мод в Съдърк. Тя се набива на очи, толкова е дребна и хубавичка. – Бенедикта присви очи. – Казаха ми, че излизала от къщата на доктор Винсентий.

– Той женкар ли е? – попита бързо Ателстан и в мига, когато го произнесе, му се прииска да си отхапе езика. Бенедикта отвърна хладно на погледа му.

– Брат Ателстан – отвърна тя, – ще ми покажеш ли един мъж, който да не е?

Връщането на Кранстън спаси Ателстан от по-голямо неудобство. Коронерът свали шапката от главата си, почеса оплешивяващото си теме, намигна похотливо на Бенедикта и се обърна да гледа как вече уплашеният кръчмар носи дълбока калаена купа херес и чаши вино за спътниците му.

– Няма ли да ядеш, сър Джон?

– Не – промърмори Кранстън. – Не съм гладен, а и подозирам, че след като си поговорих с кръчмаря, ще ми отрови гозбата!

Бенедикта весело се засмя.

– Сър Джон, трябва да се успокоиш.

– Не – Кранстън вдигна купата. – Ще намеря спокойствие на дъното на тази чаша.

Бенедикта гледаше невярващо как Кранстън пресуши питието на една голяма глътка и извика за още, облиза устни и тихичко се оригна. Тя прехапа долната си устна, за да сподави смеха си.

– Е, братко – Кранстън потупа голямото си шкембе, – с извинение пред лейди Бенедикта, какво мислиш за смъртта на Моубри? – Кранстън облиза устни. – Или за смъртта на сър Ралф?

Ателстан се приведе над масата и плъзна пръст по ръба на бокала си.

– Първо, открихме, че сър Ралф вероятно е убит от някой, който е влязъл в Тауър, прекосявайки заледения ров. Второ, Моубри е бил подмамен към смъртта с помощта на сигнала за тревога. Трето, двете убийства със сигурност са свързани с ужасното предателство към Бартоломю Бъргиш в Кипър преди много години – Ателстан се усмихна на въпросителното изражение на Бенедикта. – Озадачена сте, мистрес. Ние също. Първо, как може някой да влезе в Тауър, да убие сър Ралф и да напусне крепостта, без да го забележат? Второ, защо сър Ралф просто си е лежал и е позволил да прережат гърлото му така жестоко, че главата му е била почти отделена от тялото? Ти видя трупа, сър Джон, и стаята. Нямаше следи от борба, нито пък пазачите бяха чули нещо. Трето, кой е бил сигналната камбана и същевременно е направил така, че Моубри да падне от стената?

Лицето на коронера помръкваше с всяка дума на Ателстан.

– И списъкът със заподозрени – продължи безмилостно доминиканецът – не намалява. Може да сме се запознали с убиеца, но може и да е някой от Тауър или града, за когото не знаем нищо.

– Не знам цялата история – намеси се Бенедикта, – но в Съдърк се радват на смъртта на сър Ралф – тя понижи глас. – Копачът на канавки Пайк казва, че е работа на Голямата общност. Незнайните селски водачи искали да отслабят града, преди да организират големия бунт.

– Глупости! – каза завалено Кранстън, който пиеше третата си чаша херес. – При цялото ми уважение, мистрес Бенедикта, копачът Пайк трябва да си държи устата затворена и да си пази врата! Сър Ралф не е убит от селянин.

Ателстан отпи от виното и се намръщи, защото беше кисело.

– Още не познаваме търговеца Адам Хорн, милорд коронер. Бенедикта, преди да отидем да видим Саймън в затвора "Флийт", трябва да проучим нещо. Ще ни придружиш ли?

Вдовицата се съгласи, затова станаха и тръгнаха. Кранстън засипа с обиди злочестия кръчмар. Навън се смрачаваше, само червен отблясък показваше къде е залязло слънцето. Кранстън вървеше внимателно по заледения калдъръм и гледаше небето.

– Защо е винаги червено вечер?

– Някои казват – отвърна Ателстан, – че било, защото слънцето се плъзгало към ада, но аз мисля, че това са бабини деветини. Хайде, сър Джон.

Ателстан заобиколи коронера, тактично го хвана под ръка и с Бенедикта от другата страна пресече опустялата вече Чийпсайд. Сергиите бяха прибрани, последните обковани с желязо каруци поемаха по Нюгейт или на изток към Олдгейт. Уморени чираци и търговци заключваха капаците и вадеха фенери. Камбаната на "Сейнт Мери льо Боу" отброи вечерния час – знак, че всяка търговия трябва да спре, четири хлапета довлякоха огромен бъдник до вратата на една от големите къщи на търговци. Кранстън спря да поиска напътствия от един от пазачите на пазара, който седеше в малката си стаичка на ъгъла на Ууд Стрийт. Той посочи на коронера Мърсъри и Лорънс Стрийт.

– Там ще намерите къщата на Хорн – каза той. – Хубава е, с голяма врата от черно дърво и герб над нея.