Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

Лицето на мъжа пребледня, очите му изскочиха.

– А сега, сър – продължи Кранстън тихо, когато другите търговци отстъпиха назад, – мога да накарам пристава да те заведе в съда или предпочиташ глоба?

– Глоба! Глоба! – прошепна мъжът, чието лице беше придобило морав цвят.

Сър Джон го стисна по-здраво.

– Два шилинга – обяви той и така здраво разтърси мъжа, че Ателстан се уплаши и пристъпи напред, но коронерът му направи знак да се отдалечи. – Два шилинга веднага! – повтори Кранстън.

Мъжът бръкна в кесията си и със замах сложи монетите в ръката на коронера. Сър Джон го пусна и той се свлече на четири крака, като кашляше и се давеше.

– Беше ли нужно това, сър Джон? – попита Ателстан.

– Да, братко, беше! – отсече Кранстън. – Този град се управлява със страх. Ако оставя някакъв търговец да ми се подиграва, след седмица всеки негодник в Лондон ще го последва.

Кранстън се намръщи, когато двама пристави, привлечени от суматохата, се доближиха. Самодоволните им изражения се стопиха, когато разпознаха сър Джон.

– Милорд коронер – тихо каза единият, – какво желаеш?

Кранстън посочи трупа на просяка.

– Накарайте да го махнат! – изръмжа той. – Знаете си работата. Бог знае откога лежи там горкият нещастник. Размърдайте се, преди да съм ви сритал задниците!

Приставите отстъпиха, като се кланяха така, сякаш коронерът беше самият регент. Кранстън се обърна и щракна с пръсти към хлапето. Момчето, чиито ръце и крака бяха тънки като клечки, а черните му, кръгли очи изпъкваха върху продълговатото бяло лице, се приближи, лапнало палеца си.

– Вземи, момче! – Кранстън сложи двата шилинга в мършавата му ръка. – А сега иди в Грейфрайърс. Знаеш ли къде е? Между Нюгейт и Сейнт Мартинс Лейн. Доведи тук брат Амброуз. Кажи, че сър Джон те праща.

Стиснало здраво парите в юмрук, момчето го погледна, плю между ботушите на Кранстън и избяга.

Коронерът го наблюдаваше.

– Проповедникът е прав – промърмори той. – Много скоро този град ще пламне от бунтове, ако богатите не вдигнат тлъстите си задници и не започнат да помагат! – той се обърна, лицето му беше мрачно и сериозно. – Повярвай ми, братко, Божият ангел стои на прага и държи млатилото на Божието възмездие. Когато този ден дойде – хрипливо каза Кранстън, – ще има повече убийства, отколкото са хората на този пазар.

Ателстан кимна утвърдително и се огледа. Пазарът беше пълен с богати търговци, облечени в кожи, богати занаятчии в жакети, поръбени със заешка и къртича кожа. Повечето изглеждаха охранени, дори пълни, но по уличките около пазарите Ателстан виждаше и бедните – не като онези в неговата енория, а хора без земя, прогонени от фермите си, които се стичаха в града да търсят работа, макар че такава нямаше. Гилдиите контролираха всичко и скоро тези скитници щяха да бъдат прогонени, изритани през Лондонския мост, за да пълнят бордеите и опасния подземен свят на Съдърк.

– Ела, сър Джон – прошепна той.

Те продължиха нагоре по Мърсъри, отдръпнаха се, когато група длъжници от Маршълсий, оковани във вериги, преминаха през тълпата, просейки милостиня за себе си и другите затворници. Намериха кръчмата "Трите жерава" на един ъгъл, точно срещу "Сейнт Мери льо Боу". Бенедикта ги чакаше, седнала пред буйния огън; до нея на земята, клекнал като кученце, седеше Орм, един от синовете на боклукчията Уоткин. Ателстан му даде пени, потупа го леко по главата и момчето си тръгна.

– Е, Бенедикта, в добър ред ли остави църквата ми?

Вдовицата се усмихна и разкопча наметката си. Ателстан внезапно се запита как ще изглежда в рокля от алена тафта, а не в тъмнокафяво, зелено и синьо, цветовете, в които винаги се обличаше.

– Наред ли е всичко? – повтори той бързо.

Бенедикта се усмихна.

– Проститутката Сесили и жената на Уоткин си крещяха обиди, но колкото и да ти е неприятно, църквата си е все още на мястото. Сър Джон, добре ли си? – тя изви глава, за да улови погледа на коронера, намръщил се, защото кръчмарят клюкарстваше с други посетители около големите бъчви с вино.

– Мистрес – отвърна Кранстън, – щях да се чувствам по-добре – той повиши глас, – щях да се чувствам по-добре, ако ми окажат вниманието да ме обслужат като кралски служител!

Собственикът продължи да говори, затова Кранстън отиде при него и изрева да му донесат чаша херес и вино за сътрапезниците му.

– Какво му е на сър Джон? – попита Бенедикта.

– Не знам. Мисля, че лейди Мод е причината за лошото му настроение. Държи се загадъчно и потайно.