Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

Завиха по Кендълуик, сега задръстена от каруци, коне и фургони, тъй като буквално всеки търговец в града използваше благоприятната промяна на времето. Ателстан продължи по Уолбрук. От едната страна на улицата в дълбок канал течеше ленив поток. Водата беше черна, пълна с лед, а на едно от тесните, опръскани с изпражнения мостчета, две хлапета се биеха с тояги. Ателстан и Филомел продължиха, макар че известно време трябваше да се скрият в сенките на околните къщи, когато група съветници надуто преминаха на коне по улицата. Пред тях вървеше глашатай, надуващ сребърна тръба, докато двама стражи разчистваха пътя със силни удари на тоягите. Над съветниците плющеше яркочервеното знаме на града, а украсената със златно везмо фигура на свети Павел сякаш излъчваше собствена светлина. На ъгъла на Уолбрук чистачите бяха излезли и трупаха кишата и боклука на големи, вонящи купчини. Пристав беше открил прасе да се скита където не му е мястото и по законите на града му беше прерязал гърлото. Кръвта се стичаше на горещи алени струи, докато собственикът му, дребен оплешивяващ човечец, заливаше чиновника с поток от ужасни клетви. Ателстан си спомни за Урсула и голямата ѝ свиня и се запита дали приставът не би отишъл до Съдърк. Градските паразити също се трупаха като рой мухи на лайно: женствени момчета, крадци на наметки, шарлатани, нощни скитници, мимове и мними магьосници.

Най-после Ателстан намери "Златното агне", малка кръчма, разположена на ъгъл. Мрачният Кранстън, който седеше изгърбен на една пейка с гръб към стената, сякаш изпълваше тъмното помещение. С празните чаши от ейл на масата пред себе си, той приличаше на разгневен Бакхус, заобиколен от оброчни дарове. Ателстан приближи и очите на коронера се извърнаха към него.

– Къде беше? – рязко запита Кранстън.

– Дойдох възможно най-бързо.

– Не беше достатъчно бързо!

Ателстан се помоли наум за търпение и седна срещу сър Джон. Видът на коронера никак не му хареса. Кранстън беше пияница, но добра душа, наясно със своите грехове, грешки и недостатъци и проявяващ търпимост към греховете на другите. Но сега изглеждаше озлобен и очите му непрекъснато шареха наоколо, сякаш търсеше предизвикателство. Устните му се движеха безмълвно и дори белите му бакембарди сякаш бяха настръхнали от вътрешен гняв.

– Искаш ли вино, свещенико?

– Не, сър Джон, и мисля, че и ти си пил достатъчно.

– Разкарай се!

Ателстан се приведе към него.

– Сър Джон, моля те, кажи ми какво не е наред. Може да ти помогна.

– Гледай си работата!

Ателстан се изкашля и се отдръпна.

– Това – измърмори той – ще бъде много тежък ден. Казал си, че кметът и шерифите искат да ни видят.

– Видяха се с мен. Омръзна им да те чакат.

– И какво казаха, сър Джон? – попита кротко Ателстан.

Коронерът се разкърши, изправи се и внезапно му се ухили.

– Прости ми, братко – смънка той. – Прекарах тежка нощ и имам главоболие.

"И гадно настроение, което трябва да сдържаш", помисли си Ателстан, но реши да запази мисълта за себе си. Сър Джон скоро щеше да проговори.

Кранстън задъвка устната си и се загледа към ъгъла, където огромен плъх дъвчеше кървава топка лой, лъснала сред мръсните тръстики.

– Кои плъхове пренасят зарази – черните или кафявите? – попита внезапно той.

Ателстан проследи погледа му и потръпна от отвращение.

– Мисля, че и двата вида, затова няма да ям тук, сър Джон, и предлагам и ти да не го правиш. Както и да е, кажи ми какво е станало.

– В Тауър се е проляла още кръв. Сър Джерард Моубри, който също получил предупреждение, че ще бъде убит, се подхлъзнал и паднал от стената.

– Нещо друго?

– Почти по същото време, когато умрял Моубри, сигналната камбана на Тауър забила и гарнизонът помислил, че ги нападат.

– Но не са ги нападнали – каза Ателстан. – И съм сигурен, че не са открили кой е бил камбаната.

– Очевидно.

– А за какво ни викаше кметът?

Ателстан трепна, когато свиреп котарак изскочи от сенките, сграбчи за крака плъха, който се разцвърча, и го завлече в центъра на помещението.

– За Бога! – изкрещя Кранстън на кръчмаря.

Мъжът се приближи, размахвайки метла и котаракът, без да изпуска от уста плячката си, се затича нагоре по спираловидното дървено стълбище. Кранстън вдигна чашата с ейл, спомни си плъха и я стовари обратно на масата.

– Кметът ни викаше, драги ми Ателстан, защото сър Адам Хорн, търговец, съветник и близък приятел на покойния сър Ралф, е получил рисунка на тримачтова карака и сусамена бисквита.